logo
Дневник за паник атаки

“Може би пак паники…“

“Сега ми се обадиха, че е починал единият собственик на фирмата, в която работя и съвсем съм се филмирала… Ръката ми е като откачена, не виждам и си мисля пак да моля майка ми да остава. Какво да направя, за да се успокоя?

Ще се справя ли тази вечер сама? Страх ме е, че не ми е добре и ще остана сама с детето. Опитвам се да се успокоя, но само глупости са ми в главата.

А ръката ми е много изтръпнала…

Няма начин от страх и напрежение да получа удар! Имам чувството, че ще припадна. Заглъхват ми ушите и не чувам добре. Отмалява ми.

Какво да направя да се разсея? Станах да мия чиниите, но не ме държат краката и не мога да хвана гъбата. Краката са ми ледени. Не мога с нищо да ги стопля. Страх ме е да легна. Ако имаше някой с мен поне нямаше да мисля само колко не съм добре…

Не мога да заспя и не ми е добре. Имам чувството, че съм се подула. Навсякъде е тъмно и знам, че всички спят. И кой ме чува сега? Трябва да поспя, но съм задремала 30 минути и се събудих обляна в пот. Всичко ми е изтръпнало.

Много тежко ми е на моменти и сега почти не виждам нищо, дори и като се напрягам. Ръката ми е като откачена, но поне съм в движение и се опитвам да не обръщам много внимание.

От одеве не ми е много ок, но сега ми става по-зле. Гади ми се и виждам много трудно. Като стана и се олюлявам. Дали са паники? Възможно ли е да е нещо друго или от тези паники да се свърша? Или да припадна? Само аз и детето сме…

Може би пак паники…

Бяхме с дъщеря ми навън и се прибрахме и нищо ми нямаше цял ден. Започнах да правя салата и изведнъж първо леко започна да ме стягат врата и главата. Това ми казаха, че е от тази херния и изкривяването, което имам. После се засили и започна много да ми се гади. Седя и чувствам слабост, лошо ми е и ми се гади. Тази херния или изкривяването може би ми причиняват нещо и ме е страх!

Единият невролог, който ме беше гледал каза, че края на гръбнака е влязъл много навътре и може един ден изведнъж да ми стане нещо… И сега тази слабост… Имам чувството, че ако повървя ще припадна. Преди поне тези неща с врата ги нямах.

Аз нали бях и на ядрено магнитен на врата, където ме пратиха пролетта. Казаха, че е от тежката физическа работа и явно съм си имала проблем с това изкривяване и преди. Каквото и да е, е ужасно… Тези усещания на обреченост и край! Толкова е ужасно и тежко понякога!

Малко по-леко ми е сега, докато пиша, но ми се иска да се разплача. Много е мъчително всичко това.

Пак ще пиша. Преди малко започна отново да ми става лошо. Първо ме схвана врата и пих парацетамол и сега усещам слабост. Имам чувството, че ако се отпусна ще припадна. Като ходя се олюлявам и ми се гади. Отново ли са паники? Трябва да излизаме с детето по-късно, но ме е страх и вкъщи и навън. Искам да съм добре! Детето има все още нужда от мен! Много ми е тежко!

Имам чувството, че се връщам към състоянието ми от пролетта и ме е страх. Зимата тепърва предстои, ако се влошат много нещата как ще се оправя? Нямам капацитет…

Сега, докато пиша, започват да ми треперят ръцете. Ами, ако това е краят?!

Не съм много добре. На моменти ми се сгажда доста и ми прималява. Схваната съм и ме болят врата и раменете. Замъглено ми е, опитвам се да се успокоя, че са паники, но ме държат цял ден. Не мога да се съсредоточа. Много се ядосвам на себе си, но ми е трудно понякога, много. Всяко малко нещо ме връща към тези паники.

Много ми се плаче и съм гневна!

Не съм сигурна, че мога на мен си радост да създам…

Как да се радвам? Отивам да си измия зъбите и не намирам пастата си за зъби…Оказва се, че онова нещастие – бащата на дъщеря ми, я е откраднал. Побеснях! Сега ми е съвсем зле. Навиках му се, а той ми се смее по телефона за една паста за зъби ли съм била… Не знам как ще изкарам вечерта, стана ми много лошо.

Това трябва да спре и аз трябва да сложа край. Ако се освободя от това ще ми олекне.

Той това и чака, а аз после не съм добре.”.

За справяне с паническото разстройство:

https://arhieng.com/blog/panik-ataki-lechenie/panichesko-razstroistvo-spraviane/

*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.

**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.