
“Нещо пак съм се бъгнала, както казва дъщеря ми. Днес почти целият ден ми беше не добре. Детето изкара целия следобяд на рожден ден и аз отидох до работа и походих малко навън. Първоначално едвам се дотътрих до там и почти се бях отказала да излизам, но после ми поразмина. Прибрах дъщеря ми към 19.00 и тя ми каза, че я е заболяло гърло. Пооправях малко и сега съм легнала, но съм с ужасно сърцебиене. От отдавна не съм имала такова. Трудно си поемам въздух и ми е напрегнато на сърцето. Мисля дали да не взема Валидол или ще мине. Устата ми е ужасно пресъхнала, но като пия вода не ми минава. Дали ще ми стане по-зле…, и това сърцебиене не минава! Дъщеря ми, като я боли гърло, вдига температура. Дано не е така и сега!
Главата отзад ми е изтръпнала и като стана ми се завива свят… Страх усещам и започва да ми става много студено, а сърцебиенето не спира. Искам да е сутрин и всичко това да е в миналото.
Сега ми поотмина сърцебиенето, но като затворя очи и все едно спирам да дишам и трябва да се помъча да си поема дълбоко въздух. Дали ще се справя, ако пак ме връхлетят със сила тези паник атаки?
Задремала съм и сега пак съм будна със сърцебиене. Опитвам се да мисля за нещо хубаво и не става…, заболя ме главата…, чувствам се ужасно!
И това, че пиша не ми помага сега. Изпитвам страх и самота и мисля, че нещо много лошо ще се случи!
Много тежко ми беше през нощта и сутринта се събудих след ужасен кошмар. Сега имам все още сърцебиене и ми тежи главата. Паник атаки!
Честит първи сняг!
Преди малко се прибрахме с детето от работа, но ме боли много главата. Пих преди два часа парацетамол и сега пак. Одеве не ми мина. Предполагам от главоболието ми е като замъглено… Имам още толкова неща да правя, а нямам сила. Детето има домашни. Карам я да пише, а тя все отлага за след малко. Нямам сила и за това. Ще ми мине главата и са паник атаки пак! Изморявам се.
Сега стоя и не чувам добре. Имам чувството, че ще загубя съзнание и се движа постоянно в уверение, че няма да умирам. Паник атаки ли са или нещо ми става? Виждам доста замъглено…”.
Повече за симптомите на паник атаки при снеговалеж и сърцебиене ще откриете в статиите от блога на ArhiEng:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това…ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.