Как наличието на тревожни разстройства затруднява взимането на решения?
“Кое да избера?” е вечния въпрос, който тормози хората с тревожни разстройства.
Трудността да взимат решения се обуславя от някои характерови черти и динамиката на психопатологията при тревожните хора.
Като тревожни разстройства се определят психични състояния, свързани с емоционални преживявания, които затрудняват нормалното функциониране на индивида и са придружени с различни физически симптоми. Най-общо симптомите са:
- Страхове – страх от смъртта, страх от провал, страх от излагане, страх от конкретни обекти или събития;
- Несигурност, колебание;
- Безпричинно безпокойство;
- Раздразнителност;
- Ниска самооценка, срам;
- Липса на концентрация, натрапливи мисли.
Физически симптоми:
- Световъртеж;
- Ускорен сърдечен ритъм;
- Високо кръвно налягане;
- Потене;
- Редуване на топли и студени вълни;
- Конверсии;
- Изчервяване;
- Студенина в крайниците;
- И други.
Кои са най-разпространените видове тревожни разстройства?
В Международната Класификация на Болестите (МКБ 10) това са:
- Паническо разстройство;
- Генерализирано тревожно разстройство;
- Социално тревожно разстройство;
- Фобийни разстройства;
- Смесено тревожно-депресивно разстройство;
- Обсесивно-компулсивно разстройство;
- Други видове тревожни разстройства, неуточнени.
По правило, за да бъде поставена диагноза “тревожно разстройство” е необходимо повече от три от изброените по-горе симптоми да са налице за период от три или повече месеци.
За тревожността
Още Фройд засяга темата за генезиса на тревожността, страха и паниката. Той разглежда тревожността като базисна човешка реакция, страха като обективна проява на реакция, а паниката като ирационално решение на вътрешен конфликт. Всеки човек се тревожи по дадени въпроси и това е разбираемо. Тревожността се превръща в психопатология, когато започне да обзема все по-голям спектър от живота на индивида и да влошава качеството на функциониране и здравето.
Изборите
Човешкият живот е много благодатен, защото предоставя много избори. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече възможности излизат наяве. Това, обаче, не изглежда като позитив за хората с тревожни разстройства. Те определено имат трудности да избират.
Защо е така?
Тревожните хора са изключително неуверени. Трудно усещат себе си, защото живеят спрямо културните норми. За тях е приоритет “какво ще кажат хората”, а не “какво избирам аз”. Търсят “най-правилното”, за да не сбъркат. Смятат, че веднъж взето решението е необратимо и така оставят десетки незатворени казуси в живота си. Тъй като са перфекционисти и желаят най-доброто за себе си и своите близки, хората с тревожни разстройства трудно поемат отговорност. Изпитват колебание практически за всичко и колкото повече отлагат взимането на решение, толкова по-тревожни стават. Обикновено търсят външно мнение от много места и се объркват още повече. Трудно им е да приемат, че грешки няма, а просто всяко решение води до различни резултати.
Има ли решение за проблема им?
Разбира се, има!
Работата със специалист в областта на тревожните разстройства улеснява процеса. С подкрепата на психолога или психотерапевта, тревожния пациент се учи да е уверен в себе си и да повярва, че никой по-добре от него не знае кое е най-правилното. Научава се как да владее тревожните мисли и симптоми, които му пречат да е в реалността, където е спокойно и обективно. А, когато човек вижда обективно, взимането на решения е лесно.
Решението на тревожния пациент да започне работа със специалист
Докато се стигне до тази част тревожният пациент минава през дълъг път. Отново заради проблема с решенията. Веднъж узряла, идеята за започване на терапия се премисля многократно. Обикновено има достатъчно близки хора, които подкрепят идеята и след няколко месеца до година тревожният пациент я оценява като правилна. Следва да реши на кой специалист да се довери. Изборите отново са безкрайни, мненията разнообразни. Пише във форуми, сравнява цени и условия, пита за препоръки близки и познати. Когато изборът се сведе до няколко специалисти следва притеснението за обаждане и записване на час. Обикновено накрая това го прави някой друг, а не самия пациент. На срещата за първоначално интервю отново не е сам. Въпреки това в края на интервюто не може да реши и казва, че ще си помисли. Минават още месеци, в които се чуди и обикновено в момент на силна криза все пак започва процеса. Време е за изграждане на терапевтична връзка, което отново изисква време – заради недоверието на тревожния пациент. Когато я има, започва истинската работа, пациентът вече е много повече на мястото си и се пита защо е изгубил толкова много време в чудене…
Не губете време, спечелете спокойствие!
