“Сега съм се вторачила в детето и чакам…. Пък и в себе си. Май имам паник атака…”

“Сега съм се вторачила в детето и чакам…. Пък и в себе си. Май имам паник атака…”

“Как може да съм такава?! Легнах, полузадремах и сега съм будна и в ужас, че нещо ми има. Гади ми се, вие ми се свят, стомахът ми е свит. Вкъщи е тъмно, сама съм… Как мога да се докарвам до това състояние?! Ужасявам се да не получа тежка паник атака! Отделно, от одеве и бащата на дъщеря ми, и той се е активирал и ми е изпратил куп съобщения, че април съм харесала снимка на негов приятел и щял да ми каже той на мен от къде накъде! Толкова ми беше добре днес… Ще мине ли? Как ще мине ноща? Няма да умирам още нали? Или пак да дойдат паниките и да не мога да се оправя?

Имам чувството за неизбежност и най-вече страх, че тази нощ нещо ще ми стане и понеже ръката още не ми е ок и ми се гади, ми става лошо, мисля че ще умирам…

Станах, за да видя дали ходя, но ми е лошо. Страх ме е да легна и да затворя очи. И най-вече, ме е страх, че ако ми стане нещо, ще оставя детето, а аз не мога още…

Затварям очи и имам усещането, че спирам да дишам. Кошмарна вечер, не мога да заспя!

Ще попиша, че стискам уж зъби, но не ми се получава. Предполагам е паник атака, но ми е доста дискомфортно. Както ми се случва в последно време, задрямвам и след по-малко от час съм будна след силна нужда да си поема въздух. Усещам, че ми се спи, но като зарворя очи, усещам едно напрежение, което не ми позволява да заспя. Честа нужда да си поемам въздух и отново трудност при преглъщане. Като отворя очи ми е идея по-добре. Тези всички приказки, че ще затварят и чета колко много хора чакат с нетърпение да затворят и се чувствам не добре от това. Допълнително, майка ми ме изнерви като се прибрах, че дъщеря ми си легнала и за 5 минути я попита 100 пъти дали й има нещо. То, и аз съм го прихванала от нея това…, направо така ме изнерви! Сега съм се вторачила в детето и чакам…. Пък и в себе си. Май имам паник атака…

Станах и ядох вафли. Незнайно защо, сега и от тях ми е гадно още повече. Искам да знам, че нищо ми няма и на детето също, и да заспя. А имам и едно гадно, досадно сърцебиене на всичкото от горе!

Днес цял ден ми е доста зле и ще попиша малко, пък може да ми олекне.

Сутринта едвам станах в 10.30, което е нетипично за мен, защото винаги ставам рано. Главата ме болеше като станах и до сега ми е едно отпуснато, вяло, сгадено, ходя като пияна, имам чувството, че на моменти все едно спирам да дишам. Опитвам се да се успокоя, че е паник атака, но трудно ми се получава. Това затваряне отново ме натоварва. Трябва да ходя на работа, защото вкъщи ще полудея съвсем, но и детето ще водя с мен. Дали ще се справям така? Тези он лайн уроци – всеки ме плаши, че е трудно и тя сама няма как да се оправи. Аз, ако съм на работа не мога да седя до нея постоянно. Майка ми не може да се справи, за да ми е в помощ.

Нямам кой знае какви неща да правя, но се чувствам ужасно изморена. Искам да няма за какво да мисля и да се тревожа и малко да се отпусна. Иска ми се един чай да има кой да ми направи и аз да се отпусна поне за миг. Знам, че терапевтът ще ми каже, че съм голяма и нямам нужда от това, и че мога и сама да си направя чай, но на мен и като малка нямаше кой и така съм си представяла грижата. Всичките тези болежки и усещания толкова ми дотягат понякога, непоносими са. Паник атака е и ще мине, нали?

За добрите и качествени родители:

*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това…ужасно е да живееш само в страх!”.

**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ