“Мисля как от напрежение и паника ще получа удар…”

“Мисля как от напрежение и паника ще получа удар…”

Нещо не ми е много добре и пиша, пък може и да ми мине…

Легнах одеве и не съм сигурна, че съм заспала или като лек унес, но станах преди малко и ме боли много главата отпред, при челото и отзад, долу ниско. Имам ужасно сърцебиене и имам усещането, че съм преяла и чувствам тежест в стомаха. Ако повърна, усещам, че ще ме заболи още повече главата. Преди да легна ядох доста маслини. Легнала съм, но от сърцебиенето ми е дискомфортно. Ще мине предполагам…? Дали е паника или се поболявам, може да съм преяла с тези маслини?!

Не мога да заспя, не спира да ме боли главата и все едно сънувам и съм в кошмар и не мога да се събудя. Баща ми е звъннал на негов приятел, казал е, че не знае къде да кара… Взели са му парите. От полицията са казали, че е телефонна измама най-вероятно и нищо… Сега не знаем къде е и нямаме връзка с телефона. Никак не ми е добре! Трябва да съм добре, защото дъщеря ми е тук. Мисля как от напрежение и паника ще получа удар или, че няма да мога пак да заспя.

Пак трудно преглъщам, главата отзад ми е изтръпнала и ме боли. Паника е и ще мине, нали?!

Не ми е много добре и ще попиша. Ще поплача също така… Много ми е тъжно. Тази самота понякога ми е в повече. Днес ми беше много странен ден. Уж да не се скачам с родителите си, но ми е трудно. Сутринта пак с майка ми и нейната неадекватност… Одеве, докато се прибирам, звъняла и понеже не съм си чула телефона накарала и баща ми да звънне. Когато се обадих след 5 минути, ме започна с един рев. Това ме натоварва. Баща ми, понеже вдигна телефона, и той все едно нищо не е направил. Чак нагъл, че не се знаело колко акъл съм имала. Дали не съм вдигала, защото и мен ме били излъгали. Не стига, че ми е толкова самотно и трудно понякога, вместо да се опра на тях, те само ме товарят с глупостите си.

Днес дойде една бивша колежка в работата. С нея сме работили повече от десет години, добра жена, с един голям син вече, един брак с алкохолик и преди две – три години изведнъж много се разхубави и напусна. Каза, че е срещнала голяма любов и отива при него. Днес дойде със сак. Почти без пари, живее на село при леля си и помоли да й помогна да започне работа и да се опита да намести живота си отново. Синът й не я иска и няма при кой да отиде. Ние днес тъкмо освободихме едно момиче и звъннах на управителката. Казах й коя е жената и тя каза, че няма проблем да я вземат. Тя се разплака и благодари. Попитах я къде отива и тя каза, че ще звъни да си търси някоя стая, където да започне да нощува, а за вечерта имало пейки и ще се оправела. Важното, че имала работа. Звъннах на една колежка и тя каза, че ще я вземе за една нощ при нея и после звъннах и на управителката и й обясних, че няма къде да отиде. Няма и пари и храна – нищо няма, а е студено… Г. ще я приюти и ще й помогне с първия наем, докато си вземе заплатата. Не знам защо ми е толкова тъжно и от тази история. Мисля я сега и ми е тъжно.

Одеве, като излизах от работа благодарих, че психотерапевтът ми помага. Ако не е тя, не знам как ще издържа.

Чух, че затварят отново училища за големите, но то и малките ще ги последват. Бащата на дъщеря ми я беше взел. Чух го, че в петък, като свършел, ще си дойдел при нея и направо ми стана лошо. Първо, че ще трябва пак да го понасям, второ, че съм се разбрала към 14ч. да се видим с една приятелка и нейното дете и да поиграят с дъщеря ми, и трето, най – ужасно, че този търтей, ако затворят, ще иска да я гледа и това ме ужасява. Или пък майка ми. Тя милата ще лудне с тези двамата. Имам нужда някой да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще се оправи и не съм сама. Мисля, че няма да издържа, страх ме е! Преди малко пак не мога да преглъщам, не виждам нищо, което мога да направя, за да ми е по-леко. Липсва ми сестра ми, искам да се видя с нея, да я прегърна, да видя племенника си, да поиграят с дъщеря ми…”.

Предполагам е паника отново и ще мине… Трябва да се успокоя и да се опитам да поспя, но е много тежко понякога. Не мога да видя светлина, само ужас!”.

Как да отграничите паник атака от инсулт и защо паническата атака е занимание самотно:

*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това…ужасно е да живееш само в страх!”.

**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ