“Имам нужда да знам, че това са паники! Какво пак не правя както трябва?”

“Имам нужда да знам, че това са паники! Какво пак не правя както трябва?”

“Дойде в парка…, започна пред две майки, с които си говоря да ми вика:

На каква съм се правила, защо съм говорила с тях, а не с него?! Утре вечерта идвал вкъщи…, щял да ме научи на уважение!

Като не му отговарям ме пита защо не му отговарям… Ужас! Как ще се справя?

Вие ми се свят, заболя ме главата… Беше толкова унизително пред тези жени.

Явно много съм се пренатоварила, но одеве не можах да си поема въздух. Направо ме побъркаха… От всякъде звънят. Главата ми се е схванала и изпитвам напрежение. Как да се разсея не знам…, все едно бързам, а време не ми стига. Ще мине предполагам?

Чувствам се зле и реших да попиша. Тези дни явно ми дойде много всичко. Лежа и имам чувството, че всеки момент няма да си поема въздух. Напрегнато ми е и не мога да заспя. От петък бащата на детето дойде вкъщи и нали и времето беше лошо, изкарах кошмарен уикенд. Дъщеря ми пак е настинала, след като тъкмо оздравя. В събота се събуди с болящо я гърло и от вчера е и със сополи. Разбира се два дена слушам обвинения как аз съм виновна. Майка ми и тя само мрънка. Пералнята й не работела добре, баща ми и той, баба ми на село трепери и пада.

Излезнахме с детето късния следобед навън, след като беше спала. Поигра малко и се прибрахме. Уж всичко добре и я сложих да спи, след маса кандардисване, в 00.00. Тъкмо бях заспала и се започна. Чувам я, че плаче…, не й се спи, пипам я – тя вир вода, краката й лед студени. Събудих я, преобличахме се. В стаята много студено ми се стори през това време. Пипам прозореца – развален – не може да се затвори хубаво. Майка ми го беше развалила като го отваря грубо и съвсем скоро го ремонтираха и сега пак. Побеснях!

Часът напредва, става 1:30ч., а детето още не спи, върти се. Днес ще я пусна на училище, но се притеснявам да не я върнат. Изведнъж тъмнината – имам чувството, че не ми стига въздух, напрегнато ми е, сега аз не мога да заспя. Утре ме чака много работа, нямам хора, не знам дали ще издържа. Страх ме е! Ако пак се върна в онова положение с паники от преди месеци? Вчера и от времето, вратът ме болеше и беше изтръпнал. Главата ми беше като скована и челюстта ми изтръпва. Искам да знам, че ще мине, всичко ще мине…

Пак пиша. Нещо съм зациклила! Като си тръгнах от работа нищо не виждах. Взех дъщеря ми от училище и с две тежки раници и една торба с пазар едвам се прибрах вкъщи. Схвана ме врата, разбира се, и се паникьосах с моята дискова херния да не ми стане нещо. Уж ми се спеше… Сложих детето да ляга и аз си легнах, но… Напрежение, свит ми е стомаха, вие ми се свят, тъжно ми е. Имам нужда да знам, че това са паники и нищо друго и ще ми мине. Не знам защо тези ми усещания пак се засилват… Какво пак не правя както трябва?”.

Ежедневият стрес е отключващ фактор за паники. В статията по-долу Ви предлагаме техники за справяне със стрес:

*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.

**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ