Пак съм будна и ме обзема страх. Не ми стига въздух и едно напрежение от вътре. Защо отново ми става толкова зле? Паники ли са? Ако пак започна да се схващам какво ще правя?
Опитва се да ме боли главата и челюстта ми е много схваната. Имам нужда да знам, че ще мине и отново ще съм по-добре и ще се справя с това
Тези дни изобщо не ми е ок. Отново от обяд ми се гади. Премрежено ми е пред очите. Страх ме е от това пътуване. Как ще издържа? Паники ли са?
Станах тази сутрин и не се чувствам ок. Задушно ми е, тъжно и едно такова чувство на празнота. Не виждам никак добре и усещам напрежение. Ще попиша, пък може да ми помогне. Казвам си постоянно, че са паники…, но не ми се получава.
Не го бях виждала бащата на дъщеря ми от доста време. Вчера на обяд дойде да я вземе и ми каза, че довечера е вкъщи и аз му казах, че ако ще остават всичките, аз ще остана на работа. Повече не се обади, аз си тръгнах и към 18.00 ч. се прибрах да си оставя багажа и да разбера какво са решили. Той ме започна:
“За каква съм се мислила?! Аз с него не съм ли могла да спя…, откачалка ли съм, за да ме третира като такава. Да седна до него и да го гледам в очите като ми говори..”.
Казах му, че сега децата са тук и не е място за такъв разговор и, че излизам на пазар. К. ни е чула и тя каза, че излизат с дъщеря ми. От нея разбрах, че тя ще се прибира. Към 20:30ч. отидох да взема от парка дъщеря ми. К. я нямаше и той започна: “Довечера съм у вас. Ти защо ми се държиш така, защо не ми звъниш. Довечера като заспи детето ще те измъкна за ушите и ще дойдеш да спиш с мен”.
На мен ми стана гадно и му казах:
“Не ме занимвай с такива неща!”.
Започна да ме рита по крака, и с ръка да ми удря брадичката. Направо като пиша ми става много лошо. Не знам как ще издържа, как ще се справя с него. Главата ми изтръпна и ми се схваща лицето.
После тръгнахме, а аз – в ужас… На вратата, обаче, каза че си тръгвал и прати детето вътре. Хвана ме за главата и ме целуна на сила, разклати ми главата. Наистина ли ще си тръгне? Идва есента и той ще започне да виси все повече вкъщи. Днес съм почивка и вместо да съм добре на мен как ми тръгва сутринта… Дори не мога да почивам!
Скоро след като останах сама и вече пиша. Ще остана на работа тези дни, вкъщи не ми се прибира, а при родителите ми съвсем не искам. Одеве излезнах за малко да си взема нещо за вечеря и по средата на улицата така ми се зави свят. Бащата на детето ми звъня преди това и ми се навика, че съм звъннала да я чуя и не съм го била поздравила. Аз нищо не казах и мало след това ми звънна отново. Започна да ме пита къде съм, защо не съм си вкъщи, само ако ме хванел какво ме чакало… Аз мълчах, а той продължаваше. Дъщеря ми много ми липсва и я мисля как ще е… Сега съм седнала в заведение. Вътре няма никой и е доста тъмно… Вечеря не си взех и като ми стана лошо, седнах тук. Ще хапна нещо.
Пътуването, екскурзиите и полетите са едни от най-големите предпоставки за панически атаки. Прочетете повече в статиите от блога на ArhiEng:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
