“Вече е два часа, а не мога да заспя. Бащата на дъщеря ми е в другата стая и е усилил телевизора. Ако го помоля да намали ще го усили още повече…
Мускулите на врата и раменете са ми се схванали и ме болят. Неврологът ми каза, че от изкривяването, което имам се получава пренапрежение на мускулите и те не могат да се отпуснат. Вчера и на Боуен бях, но днес никак не ми е добре. Дъщеря ми е настинала и аз съм виновна! Изсипа маса вина върху мен, че не съм внимавала и съм я простудила. Утре съм на работа, дано поспя. Затварям очи, а отвътре едно пренапрежение – все едно съм изпила кофа с кафе.
Още не мога да заспя… Одеве усетих, че е заспал и малко намалих телевизора, но явно се е събудил и пак го увеличи. Ужасно е всичко това. Нарочно го прави, защото знае, че ми пречи да спя. Не знам как ще изкарам утре. Вече е 4ч., а аз не съм мигнала.
Пак се събудих…, устата ми е пресъхнала и трудно преглъщам. Усещам напрежение в задната част на главата и тила и като затворя очи все едно не ми стига въздух. Бащата на детето й звънна снощи да я пита как е и й каза, че още от сряда вечерта ще дойде да се погрижи за нея, да спи тук и да я заведе на градина. Страх ме е, че пак си връщам тези паники. Ще мине, нали?
Отново ме е страх. Днес на няколко пъти ми се зави свят. Прибрах се, дъщеря ми беше изморена и заспа веднага. Натъжих се! Плаках и легнах, но само се ослушвам… Имам чувството, че баща й ще влезне всеки момент и ме е страх. Петък идва, а той е звънял само вчера на телефона на детето да пита как е и е говорил само с нея. Мисля си как крои да я вземе, защото знае колко ме е страх от това. Другата седмица мисля, че е на работа, а сина му заминава за Дания с майка си. Не знам, ако се нанесе вкъщи или ако я вземе… Пак ми се плаче, трудно преглъщам и ми се вие свят като ходя. Има моменти, в които изпитвам ужас, усещам че пак ще се върна назад и ще започне отново да ми е много зле. Обливат ме топли вълни и си мисля в какъв кошмар живея, от който не виждам изход. Чувствам се толкова сама, ненужна, необичана… Днес за момент ми стана толкова черно, усетих леко да ми се повдига и все едно отново щях да се схвана като преди. Не знам от къде съм толкова тъжна сега. Паники ли са?
Благодаря на терапевта си за всичко, което прави за мен! Ако нямаше на кой да споделям, не знам как щях да оцелея.
Тази нощ отново не ми е добре. Целият ден ми бяха схванати раменете и всичко сякаш ми върви днес не на добре. Сега пак съм будна и отново трудно преглъщам, страх ме е, вратът ми е схванат. Защо толкова лесно ми става толкова зле? Това схващане ме кара да мисля, че ще умра…, или че ще се схвана лошо и ми става много зле. Сега усещам как цялата глава ми се сковава и изпитвам ужас. Започва и главата да ме боли и трудно си поемам въздух.
Опитвам се да се успокоя, че са паники, но за сега не ми се получава. Напротив – става ми по-лошо.
Възможно ли е този път да не са паники? И, ако са, защо пак са толкова силни? И този страх… Сама съм, три часа е…
Ако не бях толкова схваната… Челюстта ми, като отварям уста, се чува все едно прехрусва. Мисля, че и кръвното ми е високо. А как ми се иска да мога да се успокоя!”.
Високото кръвно налягане е чест съпътстващ симптом на паническия пристъп. Повече по темата можете да прочетете в блога на ArhiEng:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
