“Два-три дни на работа и отново ме налегнаха болежки и панически атаки”

“Два-три дни на работа и отново ме налегнаха болежки и панически атаки”

“Цял ден ми се гади и после минава… сега отново…, чак ме боли стомаха. Отново ли са панически атаки? Два-три дни на работа и отново ме налегнаха болежки и панически атаки.

Отново заспах и сега се будя и пак не мога да преглътна. Мисля, че не мога да чувам добре с едното ухо и усещам тежест в ръцете и краката. Защо отново тези неща ми се случват?!

Сега ставам и ми се вие свят…, ужасно е! Кръвното ли пак? Устата ми е суха и изтръпва, а краката ми треперят…

Тези дни бях сравнително добре, но тази вечер отново ми е зле… Може би не до степен ужас, но главата ми е схваната, една празнота в стомаха и отново не мога да преглътна. Плаче ми се и ми е тъжно. Чакам с нетърпение да си тръгнем и се ужасявам, че имам още два дни. Топло е, хотела е неприятен, бащата на детето постоянно е недоволен и прави забележки… и става непоносим. Звънях на сестра ми днес малко да си поговорим и да се разнообразя, но тя не ми вдигна. По-късно зет ми звънна, че не можели да говорят, защото ще ходели по-късно да купуват нещо и след като ми каза набързо, че морето не ставало ми затвори. Имах усещането, че сякаш завижда, че сме тук…, а аз исках да се оплача и да побъбря със сестра ми. Много самотно и тъжно ми става в такива моменти. Продължавам да не мога да преглътна и се чудя какво да направя, за да се успокоя. Панически атаки са предполагам и е тежък живота с тях…

Този път за мен си пиша, защото усещам, че влизам отново в моите си страхове и съм сама. Плаша се! Днес цял ден много ме болят раменете – все едно съм си лепнала гореща ютия на тях. Сега продължава, но усещам как пак не мога да преглътна. Звъняхме сутринта на един познат невролог относно моята херния на шията. Тревожа се! Първо, как толкова млада, после колко е опасно… Как мога да се парализирам, а пък недай си Боже операция. Как всеки момент мога и друга да си направя, как това няма оправяне… Уж да спра да го мисля, но понеже ме боли, от одеве съм така. Мисля как съм сама, как съм станала направо инвалид, как няма оправяне и чакам бавна агония…. Една тъга ме обзе и сега съм седнала сама с болката и усещам как задълбавам и ми става все по тежко и страшно.

Чета в момента колко е опасна хернията и как мога във всеки момент да получа пареза или инсулт и ми става все по- зле.

Сърцето ми прескача, главата ме схваща, не знам как ще изкарам нощта!

Вече три часа не мога да се успокоя и си казвам: ето, имам я хернията, вече всичко е реално и е от нея! Плаша си още повече!

Главата ми е изтръпнала…, опитвам се да си намеря място и все ме боли на където и да се обърна. Скоро не бях имала такава нощ.

Пих парацетамол – не помага! Изобщо не съм спала и много ме боли.

Явно пак съм ги активирала тези панически атаки, защото от одеве се събудих и устата ми е суха, трудно преглъщам… Кукумявката пак е тук… Имам усещане, че устата ми се е подула, а като станах ми се мотае главата. Надявам се по-бързо този път да ги стопирам. Исках да попиша, че като съм сама и ме хваща шубето и започвам да се навивам.

Можете ли да познаете човек с панически атаки в офиса? Ето как:

*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.

**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ