Празници по време на пандемия

Празници по време на пандемия

Светът е в пандемия, а празници идват! Човечеството е в ужас!

Ще успеем ли да празнуваме подобаващо в условията на пандемия? Това е въпросът, който вълнува солидна част от хората в България.

Декември е, а държавата официално е в частичен локдаун. Моловете и заведенията са затворени в най-празничния месец. Обявените затегнати мерки са в срок до 21-ви декември, но е налице огромна неяснота какво ще се случва по време на празниците. Екскурзиите до чужбина са съвсем ограничени заради затегнатите международни мерки. От друга страна много хора се страхуват да пътуват поради съществуващата пандемия. Вариантът с гостуване при близки и роднини също е под въпрос заради избягването на предаване на вируса от млади към възрастни.

Изглежда, че масово ще празнуваме в тесен кръг у дома и това разгневява почитателите на гръмките купони и пиршества!

Празнуването “като за последно?”

В последните години в България се очертава една и съща тенденция в празничните дни:

  • Пазаруване като за последно в промишлени количества. На всичко – храна, алкохол, цигари, пиротехника, подаръци.
  • Пътувания, екскурзии, планиране на гостувания;
  • Снимки и пози, заливащи социалните мрежи;
  • Трескава подготовка и продължителен отпуск – за да не се излиза от ритъма на празниците;

А с края на празниците, които са близо месец, започват последствията:

  • Сериозен финансов дефицит заради безразсъдното харчене;
  • Здравословни проблеми заради прекомерната консумация на алкохол и храна;
  • Следпразнична депресия и други психични симптоми.

Каква е причината да си го причиняваме?

На първо място – традицията.

Мислим си, че като празнуваме с пиршества и гуляи почитаме традициите от едно време. Това, че ще сготвим нечетен брой ястия на Бъдни вечер нищо не значи. Защото най-вероятно дори не знаем защо така се прави. Но пък ще има звездни снимки в социалните мрежи.
Намерението, с което днес празнуваме е различно. Не е от сърце, а от каприз. По простата причина, че днес всичко е достъпно. Пандемията не ни отнема нищо, традициите отдавна са загубили истинския си смисъл.

Оправдание да отворим портфейлите.

Не, че не можем всеки ден да се чувстваме като на празник, но не си го позволяваме. Цяла година се ограничаваме и пестим, за да изхарчим всичко – емоционално за няколко дни по Коледа. Сякаш така се чувстваме по-малко виновни, че харчим собствените си пари. Все пак е културно обосновано трапезата да е на ниво, а подаръците скъпи! А в останалото време можем и на хляб с лютеница! Но, ако ни питат защо, ще кажем, че е заради кризата с пандемията.

Спомен от детството.

Не за всички Коледните празници са приятен спомен от детството, но много от нас свързват празниците с безгрижие. Само че, ако в детството безгрижието е характерно, то в зряла възраст това нищо друго да не ни вълнува е безотговорност. Във връзка с пандемията, безотговорно е порастнали хора да се сърдят като малки деца, че се налага да спазват мерки за безопасност.

Ще си научим ли урока?

Според много специалисти пандемията е шанс да се научим на морални ценности, които са различни от материалните. Това, обаче не кореспондира с драматичното приемане на “провалените” празници. Примерите, че не си учим урока са много. Ето част от тях:

  • Млад мъж, чиято майка едва не умира от корона вирус е силно разгневен, че екскурзията му до екзотична дестинация по Коледа е отменена;
  • Таксиметров шофьор, който е в рискова група по отношение на вируса негодува, защото се налага да се върне към дневна смяна на работа, тъй като нощните клубове не работят;
  • Майка, която държи сина й да бъде изписан от болница за празниците, защото той обичал за Коледа да си е вкъщи.

В света на порастналите хора, освен да искаме, е необходимо и да даваме. “Колкото дадеш, толкова ще получиш!”. Поуките са пожелателни. Да не забравяме, че за много хора в момента е празник, че са живи!


ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Работи с жени с тревожни и депресивни разстройства, хранителни разстройства, терапия с младежи, семейни и системни констелации. Като специалист по Клинична социална работа е практикувала доброволчески труд в държавна психиатрия, което я прави много добър диагностик в психопатологията.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ