“Ами, ако този път не успея с паническите атаки и терапевтът ми също ме остави?!”

“Ами, ако този път не успея с паническите атаки и терапевтът ми също ме остави?!”

“Задрямала съм 15 минути… Стреснах се! Гади ми се отново, усещам напрежение по тялото, схваната съм… ли става? Страхувам се много! Този път нещо ми става.

На бащата на детето, ако звънна ще каже, че майка ми е тука и няма да дойде… кръвното не мога да измеря…

Сковава ми се устата. Толкова дълго, толкова зле ми е. Изпитвам недостиг на въздух и ако стана ме е страх. Стоя като скована и не дишам. Имам шум в едното ухо. Мъча се често да си поема въздух, но корема и гърдите са като слепнали. Започвам да се прозявам често.

Будна съм… не ми достига отново въздух. Опитва се да ме боли глава, тялото ми е като изтръпнало. Как ще отида на работа? Започвам да се прозявам често…

Станах до тоалетната и краката ми треперят – все едно не са моите. Челюстта ми е като схваната. Какво е това сега пак? Тъкмо вчера през деня се зарадвах, че съм се по-добре…

Много силно ми се схвана главата. От лявата страна усещам тъпа болка – като си пипна главата отзад, горе високо в ляво ми е изтръпнала. Панически атаки или нещо на главата и ще ми стане по-зле, по-късно! Отново ми се догади…

Пак не мога да заспя… Изпих един витамин сега. Майка ми ще тръгва към 5 сутринта и това ме плаши… Цялото ми тяло е под напрежение. Схваща ми се главата и ме боли. Пак не мога да преглътна. Възможно ли е това преживяване да стане реалност? И това постоянно лягане и ставане…, главата ми става на нищо. От доста време нямах проблем с преглъщането…

Пак се връщам назад. Колко ще продължи този ужас? Ами, ако този път не успея с паническите атаки и терапевтът ми също ме остави?! Какво ще правя? Много ме е страх от тези панически атаки! Опитвам се да се успокоя, че са ок нещата и ми става по-зле.

Съвсем се паникьосвам и не мога да преглътна.

И си казвам, че това са панически атаки, но не го вярвам. Тялото ми показва друго и се ужасявам. Ами, ако тази път не са паники, а бавно и мъчително умирам? А аз не искам!

Събудих се и ченето ми е изтръпнало. Защо пак на ново? Главата отзад цялата също… Боли ме

И от това постоянно ставане и лягане едвам вече ставам…

Подреждах на дъщеря ми дрехите и сега поседнах малко. Отзад съм схваната и главата ми е изтръпнала. Имам чувството, че сливиците са ми подути и не мога да преглъщам. Нямам слюнка. Чувствам се изморена и тъжна от тези усещания – те нямат край.. каквото и да правя все ми става зле… На детето й свърши английския и трябва да излезем – записала съм час да ни подстрижат и не знам довечера как ще стигна до фризьора. Нищо не мога да направя като хората…

Снощи и вчера през деня бях с малки неразположения. Преди малко се стреснах и главата ми изтръпна. Суха уста и ми залепва. Бащата на детето ми мери кръвното – 105 на 85… пак се стреснах! Сега, докато пиша и усещам как ми изтръпва лицето, като започва от челото. Ако бях сама или с майка ми щях много да се уплаша. Сега ме е страх, но мисля идея по-малко, че може да помогне, ако тръгна да получавам инсулт или парализа… Това си мисля, че ми се случва и се ужасявам. Ако са панически атаки, защо така по никое време?

А това кръвно… То, реално долната ми е висока – обикновено е не повече от 60. И това вече ме паникьосва, но предполагам е от паниките и се налага да се успокоя, че не е страшно!

Още към 22 часа започнах да не мога да си поема хубаво въздух от паника, че коремът ми е като слепнал. Започнах да са се мъча да дишам често, от което ми поизтръпна всичко… Заспала съм и сънувам как съм с главата надолу във вода и се мъча да я извадя и усетих как се опитвам да се събудя, но беше трудно. Едно изтръпване… Сега съм будна, но отново не мога да си поема въздух и се мъча да вдишвам. Това какво е пък сега?! Отварям широко уста и дъха ми спира без да мога пълно да си поема въздух, все едно гърдите са ми слепнали. Нямам никакъв спомен за такива усещания преди. Дали са панически атаки? Как ще се оправя?

Какво да правя сега? Как да се отърва от това усещане за недостиг на въздух? Валидол ли да взема? Започва гърба да ме боли! Усещам горната част на главата си изтръпнала, трудно си отварям челюстта и усещам как ми припуква. Когато излизам сутрин в студено време ми се схваща по същия начин…

Преди малко съм задрямала до дъщеря ми, но изведнъж тя извика силно понеже играеше на игра и аз се стреснах като. Сега ми е изтръпнала цялата глава отзад и имам чувството, че толкова се е втрърдила, че чак ме боли. Как може това да е преживяване?

Днес излезнахме за малко и в момента, в който се озовах навън започнах да ходя като пияна… Как така се докарах до такова състояние?

Още не си усещам главата и отново не мога да преглътна. Толкова дълго продължава, че дори и да се убеждавам че съм ок в един момент си казвам, че паническите атаки траят кратко, а моето – цял ден. Защо не приключва?! Тялото ми е под ужасно напрежение…

Днес сутринта ми е много зле – прималяло въпреки, че съм яла и като ходя ми се разминават предмети. Имам чувството че ще припадна.

Тази нощ съм спала, а сутринта станах като пияна. Одеве ми поразмина малко, но сега обядвах и докато се хранех ми стана лошо. Започна да ми се гади и да ми се вие свят… Седнала съм, но не ми е добре. Това пак ли са паники или кръвното?

Говорих с терапевта. Като й се оплача, че нещо не ми е ок и една идея ми става по-леко!”.

За достъпността до психотерапевта и правилното дишане при паническите атаки, прочетете повече в блога та ArhiEng:

*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”. **Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ