“Това днес в парка беше много силно. Дали са паник атаки?”

“Това днес в парка беше много силно. Дали са паник атаки?”

Събудих се! Пак ми е лошо… потъвам, страх ме е, цялата съм скована. Изпитвам ужас от това продължително мъчение.

Сега се изправям и ми се вие свят…това днес в парка беше много силно. Дали са паник атаки?Толкова продължителни не помня да са били.

Паник атаки са…, така поне се успокоявам, че при такива силни пристъпи си мисля, че нещо друго ме мъчи. Това, че и в парка ми стана така – страхувам се да излизам. Утре като се сетя, че съм на работа и каква мъка ми е придвижването… Тази вечер трябва да се моля някой да остане с нас и това ме мъчи.

Истината е, че сега ми се струва, че съм по-зле…

На дъщеря ми доста й се е зачервило и подуло мястото на ваксината. Казва, че я сърби. Сутринта се събуди с леко запушен нос, до сега от ваксините не съм наблюдавала да има проблем. Това нормална реакция ли е при положение, чи е преди два дни?

Тази вечер никой не иска да остане с нас… При майка ми и баща ми в техния дом не ми се ходи. Да продължавам ли да се моля някой да остане? Не знам как ще издържа сама с тези паник атаки!

Плаши ме, когато ми стане лошо като снощи, например. Аз не можех да вървя сама, камо ли да се погрижа в този момент за детето. Ако бях сама щях да я оплашя, а през нощта, ако получа паник атаки какво ще правя?

Излязохме и усещам като снощи, че ме сковава и ми изтръпва главата. Трудно преглъщам. Хората ме напрягат, опитвам се да следя детето, защото е с ролери, но ми е трудно и ми се завива свят. Децата пищят и гласовете им кантят в главата ми. Искам да избягам… Паник атаки ли са? Ако пак се скова?

Стана ми лошо! Вие ми се свят и ми се гади, сутринта имах сърцебиене… Мисля, че кръвното ми е високо…, така не ми е било до сега. Отделно, крака от вчерашните обувки ми е изтръпнал и подут. Не мога да стана, ще повърна, а е пълно с хора.

Като затворя очи все едно потъвам и губя съзнание. През нощта пак спах малко…

Искам да си тръгна, но няма и къде да се скрия днес в работата. Поседнах, но не ми минава. Мисля, че всеки ме гледа и очаква нещо от мен

И те ме нападат…, очакват аз на всеки да казвам къде и какво да прави и всеки търси от мен нещо!

Тръгнах по-рано. Детето и баща й ме взеха от работа. Докато се прибирахме ни удари кола и сега чакаме КАТ. Главата ми е изтръпнала и не мога да стана и да ходя. Мисля, че ще получа припадък, гърч или удар. Имам нужда от нещо успокоително, моля!

Днес бях поносимо добре, но тръгнах си и по-пътя започна да ми се гади, зави ми се свят и главата ме заболя. Пих парацетамол… От повече от час съм вкъщи и продължава да ми е лошо – една тъпа болка в слепоочието. Като се наведа надолу ми се схваща цялата глава и продължава да ми се гади. Не мога да стана, чувствам нестабилност. Дали съм се пренатоварила? И пеша до вкъщи вървях, и от жегата… Мисля как ще повърна всеки момент и ще ми се пръсне главата… пак ли са паник атаки или нещо ми се случва?

Това гадене… и в работата днес ми се догади. Бях наведена надолу да махам една лепенка и отново тъпа болка в слепоочието и гадене.

Сега усещам как ме облива топла вълна, изтръпва ми главата и пак сгаждане.

Няма как да си премеря кръвното, но предполагам е високо… Дали мога да получа някой удар, започвам да се ужасявам! Главата и дишането…

Няма как да си премеря кръвното, предполагам е високо. Имам усещане, че ако затворя очи и като заспя ще загубя съзнание и няма да се събудя. Чувствам тялото си отпуснато и с трудност правя всяко движение, главата ми е като скована и изтръпнала

Майка ми е тук, а все едно съм сама…

Задремах за минута одеве и изведнъж се стреснах и си поех дълбоко въздух. Страхът ми е, че няма да се събудя или ще получа увреждане, с което ще съм неспособна да се грижа за дъщеря ми и себе си. Това най-много ме плаши като имам паник атаки.

Фактите са, че ми е лошо, но още не съм умряла или парализирана или в безсъние! Решавам да се опитам да влезна в банята, да се подготвя за утре. Искам да дишам!

Агорафобията е един от най-честите психосоматични симптоми, придружаващи паническото разстройство, а самотата е основно емоционално състояние за пациентите. За повече информация:

*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.

**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ