Мама е болна I. Епизод 99

Мама е болна I. Епизод 99

Епизод 99

„Мило, тази вечер ще остана да спя при Мама. Май е много болна!!!! (разстроено емотиконче) Направо е страшно…. (уплашено емотиконче) Мълчи, не готви, не подрежда в апартамента и е оставила колежката си да отваря и затваря магазина. Мисля, че не се е къпала от няколко дни (замислено емотиконче) Много съм притеснена!!!! (ужасено емотиконче) Ох, не знам какво да правя. (замислено емотиконче) Откакто Татко почти не се прибира, нещата стават все по-зле. (емотиконче с гръмотевици) Ще я закарам в спешното. Може да се наложи не само тази вечер, а цялата седмица да съм с нея. Утре ще дойда да си взема някоя и друга дреха и ще ходя в офиса от тука, и после вероятно пак тука ще дойда. Ще се справиш за десетина дена сам, нали? (надяващо се емотиконче) После ще ти се реванширам. Обещавам!!! (ангелско емотиконче, намигащо емотиконче, няколко пъти).“

Това съобщение е доста дълго. Да де, ама ако му се обадя, няма да е съгласен да остана…

Мама ми звъня двайсет пъти през деня. Не ѝ вдигах, имах наредени среща след среща. Обаждам ѝ се към пет часът, а тя ми казва да не ѝ звъня и затваря. Гласът ѝ е много слаб, сякаш бере душа. БАМ! Направо ми спира сърцето. Гърлото ми се свива, ръцете ми се разтреперват и очите ми веднага се пълнят със сълзи. Зарязвам лаптопа включен, както са отворени всичките 15 таблици и статии. Казвам на Протежето, че излизам и да предупреди новата Секретарка да не пипа нищо в моя кабинет. Последният път беше изключила лаптопа от контакта!!!!????!!!! Аз веднага РЕАГИРАХ! И ПРАС! девойката я удари панически пристъп. ХА!

До Мама карам като Шарл Льоклер. Няколко пъти минавам на жълто и един път на почти червено. Ами какво да се прави – спешен случай.

Разбира се, не ми отваря. Аз обаче все още имам ключ. Гошо ми беше казал да ѝ го върна и аз наистина един ден го подадох на Мама, на което тя съвсем очевидно се разсърди и каза, че нейните деца и нейният дом са едно цяло, и как някой ден ще ѝ прилошее и няма да може да отвори вратата, и трябва да имам ключ, и аз го прибрах. Тази тирада продължи дълго след като го прибрах, и тогава реших да не казвам на Гошо.

Влизам и заварвам страшна картина.

Мама седи на дивана пред телевизора, а той НЕ Е ВКЛЮЧЕН. Не говори, не ме поглежда дори…. Диша тежко и кашля от време на време, лицето ѝ е зачервено. Пипам я, май има температура. В кухнята има неумити чинии, няма нищо на котлона. Почти не разпознавам печката, върху която обикновено стоят поне три тенджери, тава и някоя и друга кексова форма. Леглото в спалнята не е оправено и опънато! Не мога да позная родния си дом! Мама ме е учила, че ако се хвърли монета върху леглото, тя трябва да отскочи. Цари истински хаос в маминия дом и аз се съм жестоко притеснена. Сядам до Мама и я хващам за ръката. Пиша съобщението на Гошо и чакам 2-3 минути да ми отговори. Не ми отговаря. Не чакам повече.

„Мамо, отиваме в спешното!“ Хващам Мама за ръката и я повличам с мен. Тя не се съпротивлява, но върви бавно. Дочувам, че се опитва да ми каже нещо с немощния глас. „Еличке, ще се мре. Отвори гардероба. На най-долния рафт има пакет с памперси. Вземи ги, може да ми потрябват в болницата. Най-вдясно има закачалка с официален черен костюм и бяла риза. Над закачалката на рафта има обувки в една кутия. Ако умра, тези дрехи съм ги приготвила да ми ги облекат за погребението. Сега няма да ги вземаш, само да знаеш. Ще трябва да се обадиш на татко си, да присъства на погребението, ако иска. В болницата не ми трябва.“ Докато говори за татко, гласът на Мама набира сила, след това отново става немощен и тя млъква.

Чакаме пред спешния кабинет.

Мама говори с немощния глас, от който ми се къса сърцето. „Тоя Георги! Съсипа ми момчето! Какво толкова му направи, че да го изгони от къщи? Дори не му знам телефона на Велизарчо, да му се обадя. Не го знам къде живее, има ли какво да яде, да пие? Сигурно спи на улицата! Толкова години живях с тоя човек, готвих му, прах му калните гащеризони, лъсках му каските, а той така да ми се отблагодари!… То ще се прибере, моето момче. Ето, Неделчо се прибра. Елисаветка място не можеше да си намери от радост няколко дена. Гостуваха ѝ със снахата. Бяхме заедно на Великден. Вярно, сега пак я оставиха. Не искат да ѝ кажат къде живеят, но ние ще разберем тая работа.“ Мама ми стисва ръката така, че костите ми изпукват и започвам да се чудя, дали въобще ѝ има нещо.

Идва нашият ред. Влизам с нея в кабинета. Мерят ѝ пулса, кръвното, разпитват я някакви неща. Предполагат бронхопневмония. Рентгенът го потвърждава. Състоянието ѝ не е много тежко, но трябва да пие антибиотик. И да следи симптомите. Ако усети трудности в дишането, веднага да отиде на лекар. И кръвното ѝ е високо. Досега не е имала такива проблеми. Предписват ѝ нещо да пие за кръвното и ѝ казват да си вземе от личния лекар направление за кардиолог. Това ще стане чак в понеделник, днес е петък.

Изпива си хапчетата в колата. Закарвам я обратно в къщи.

Слагам я да си легне. Цветът на лицето ѝ постепенно се нормализира. „Еличке, върви си. Имаш си работа, мъж да гледаш. Остави ме мене. Аз съм бита карта. Хич не се занимавай повече.“ От думите на мама ми става ужасно тревожно и, не знам защо, се ядосвам. „Мамо, как да те оставя така?! За такава ли ме мислиш? Ще съм с теб, докато се изясни какво ти е и се почувстваш по-добре. Точка.“ Мама започва да хлипа и да нарежда по адрес на Татко. Иска ми се да напляскам Мама. Държи се като малко момиченце, което трябва да го успокояват. Чувствам се тъпа и безполезна. Сещам се за нещо, което каза Магьосникът: „Да бъдеш добър означава да бъдеш в хармония със себе си. Раздвоен си, когато те принуждават да бъдеш в хармония с другия.“ „Мамо, искаш ли да ти направя нещо за ядене? Яла ли си днес? Да измия чиниите?“ Мама се сепва, изведнъж погледът ѝ от жалък става познато режещ. „Еличке, в моята кухня шетам аз. Когато съм ти на гости, там ти ще се разпореждаш!“ С това изречение сякаш силите ѝ отново се изчерпват и млъква.

Изведнъж имам зверска нужда да запаля. Знам, че Татко държи резервна кутия някъде. Обмислям сериозно да стана да търся. От един месец се опитвам да ги спра. Скапана работа!! Една цигара няма да ми навреди.

Чувам, че някой отключва входната врата. Появяват се Татко и Гошо!



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ