“Придремала съм около 1 час. Краката ми отново са като сковани и не знам как ще стигна до работа днес. Този час не ми стига…
От около 30 минути имам много силно сърцебиене, от безсънието явно. Не мога още да излезна за работа…, ако тръгна пеша предполагам няма да стигна.
От около час се мъча да си поема въздух… постоянно вдишвам и не мога. Пак ли е паника? Мисля, че ще спра да дишам…, не ми стига въздух. Болят ме чак гърдите. Все едно са ми слепнали. Не издържам вече! Едно след друго ме връхлитат.
Пак същото – задрямала съм и сега дали от хапчетата, чувствам се отпаднала. Имам тежест в корема и ми е трудно да дишам. Не мога да преглътна и се паникьосвам. Легнах и сега ще стана… не издържам!
Снощи май съм поспала, но сутринта като станах съм една вяла, схваната, гади ми се, тръгнах за работа и по средата на пътя ми стана лошо. Зави ми се свят, поседях и после се придвижих. Сега, обаче продължава да ми е лошо, сгадено ми е, сънливо, трудно преглъщам и една слабост… Тук колегите само ме питат лошо ли ми е… казаха, че съм много бледа. От какво съм така? Наистина ми е доста лошо, седя на един стол. Краката и ръцете ми треперят, имам чувство, че ще припадна ако стана…
Преди малко станах. Уж закусих и се наведох преди малко да си взема телефона. Като станах ми причерня. Така се уплаших… сега седя и ми треперят краката и ме е страх да стана. Усещам, че ме обливат топли вълни и главата ме боли. Чета за ортостатична хипотония и ми се покриват симптомите. Може да доведе до припадък и се ужасявам вече. Очаквам да припадам… не ми е причернявало така!
Към 2 се събудих. Бях забравила вечерния витамин да пия и го изпих тогава. Заспала съм и сега се събудих. Усещам болка в главата, вие ми се свят, една тъга… Страх ме е, челюстта ми е схваната и ми е тревожно да заспя. Вчера в парка след обяд на няколко пъти изпитах дискомфорт. Веднъж, като започна да се здрачава, от светлината ми се завиваше свят и после започнах да не мога да се съсредоточа да направя изречения или се мъчех на някоя дума да я кажа. Уплаших се отново разбира се, че нещо страшно се случва. Много ме е страх, наистина ли да само паники?
Понякога вярвам, че са паник атаки, но има моненти, в които всички тези симптоми ме карат да мисля, че ми има нещо и си казвам, че сигурно съвсем скоро ще стане по-зле… И като ме изненада нещо ново, понеже е много силно като усещане, се уплашвам много, че ето това е края.
Тъкмо реших, че има светъл период, но пристигнаха паниките!
Тъкмо се зарадвах, че деня ми ще е малко по- нормален и одеве ме връхлетя такъв ужас. В момента главата ми е като одрязана, гади ми се и като се навеждам надолу направо ми се събира земята. Цялата глава този път ми е изтръпнала… Днес излезнах навън с влажна коса и се схванах. Одеве, да изведа детето навън, и уж нищо ми нямаше и изведнъж започна да ми се събира земята. Не мога да стана… добре, че баща й дойде и го хванах за ръка и се прибрахме. Сега и надолу и нагоре като се изправям ми става лошо… вие ми се свят и не минава… Нали, ако е паника отминава? А сега вече повече от час ми е много зле.
Толкова време все сами с дъщеря ми… По един болен начин си връщам присъствие в живота си на хора, които обаче им е все тая за мен…”.
При наличието на паник атаки се налага провеждането на определен набор от медицински изследвания. Какви са те може да разберете в статията от блога на ArhiEng:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
