Епизод 98
Как можах да извадя тестовете от чантата, докато Протежето е при мен?!? В тоя офис само да си помислиш да кихнеш и всички знаят, че си настинал. Прибирам ги бързо, но Протежето има око-рентген и веднага забелязва движението ми. Изключено е да съм бременна!!!! Няма начин това да ми се случи, без да го планирам. Кретенът му с кретен….. Знае, че спрях противозачатъчните, защото от тях качих 3 кг. Колко пъти съм му казвала да ме пази!!! А той въобще не ме предупреди, че ще свърши в мен. Даже изглеждаше доволен! Като му се скарах, се изненада. Каза, че така сме се били разбрали и той го искал! Кое БЕ? Не помня нищо да сме се разбирали. Или може би тогава в ресторанта…… Смразявам се. Не ми се мисли. Не си спомням нищо от разговорите в ресторанта. Протежето се върти около мен като досадна конска муха. Само към чантата гледа. Хвърля едни такива погледи с огромните си очи. Сто пъти ме пита дали е нова и колко била елегантна. Ами елегантна е! Може ли да я разгледа? „НЕ! ИМАМ РАБОТА!“ Странно… не се цупи! Излиза.
Пак ми е лошо, обаче някак различно ми е лошо. Гади ми се и стомахът ме върти.
Може да е овулация. И преди са ми се случвали всякакви странни неща по това време. Понякога получавам силно главоболие и ми се вие свят. Понякога ме боли корема, все едно ще ми дойде. Въображението ме тормози. Рисува ми мазни картини с червенобузи бебета и розови биберони. Не мога да го накарам да спре. Показва ми Гошо щастлив, гушнал дъщеричка с дантелена рокличка, панделка и диамантени обички на ушенцата. Ще повърна! Разхождат се по улицата на забавен каданс и свири тържествена музика. Питам Въображението дали откачи! Гошо обаче продължава да върви бавно с дъщеричката си, а след него се обръщат натокани мадами, пърхат с изкуствени мигли, правят буквата О със силиконови устни. Ако в този момент не мразех Гошо в червата и не ми се гадеше, щях да прихна….. Смятам тая вечер да си направя тест. Иначе ще се спукам от притеснение. За всеки случай купих три. Дали да си тръгна още сега? На теста пише, че показвал рано, нямало нужда да се чака закъснение.
Протежето се връща… с антураж! Деската!!! Естествено. И двете фръцли! Всички постоянно се дебнат една-друга коя ще забременее. Любима игра е в офиса. Всеки месец има залагания.
„Какво носиш в тая чанта?“ Много е нахална Деската. Изобщо не се съобразява!
Никога няма да ѝ кажа. Какво си мисли?! И Протежето, че и Фръцлите. Няма начин да ровят в личния ми живот. Имам си достатъчно работа, че да се занимавам с тях или с Гошо. Стажантът наднича от коридора. Ей-сега и той ще влезе! Усещам как потъвам. Деси ме гледа!!! Прошепвам ѝ в ухото: „Вчера Гошо свърши в мен и си купих тест за бременност!“ Не издържам повече. Обръщам се към останалите от групичката, които ме гледат любопитно и им просъсквам с най-злобния си тон „Веднага ИЗЧЕЗНЕТЕ!“ Изчезват.
ЛЕЛЕ! Деската гледа в чантата. „Три???“ „Ами, за всеки случай!“ Хваща чантата, хваща ръката ми и ме завлича към тоалетната. Протежето, Фръцлите и единият от Стажантите ни проследяват с погледи. Хм, само толкова?! Чудесно. Влизаме в тоалетната с Деската. Чувам залагания! Опитват се да говорят тихо, но аз имам добър слух, а и вратата на тоалетната е от тези, „картонените“.
„Не мога да пикая върху това. Ами ако си напикая ръката?“ Игнорира въпроса ми и ме побутва в кабинката с трите теста.
Отвън шумът се усилва. Нетърпеливи са. Различавам гласовете на ИТ-та и на тези от Счетоводството. Задават се въпроси на висок глас и се вдигат залозите. Само да изляза, ще ги направя на нищо! Остават 2 минути до истината. Деската ми говори колко били сладки бебетата, с пухкави бузки, как приятно миришели, Георги колко щял да е щастлив. Колко приятно било да се разхождаш с количка в парка, докато всички са на работа. Все едно са се наговорили с Въображението. Май се опитва да ме успокои. Така няма да стане! Отново съм с пристъп на гадене. Остава 1 минута! Някой тропа по вратата и пита какво става и кога ще излезем! Деси изкрещява да си затварят устите. Утихват. Три напикани теста стоят наредени един до друг върху плота на мивките. Не мога да откъсна поглед от тях. Моментът настъпва!
Деската отваря първия – една плътна чертичка. Втория – една плътна чертичка. Третия – една плътна чертичка.
„Какво значи това?“ „Че не си бременна, или че още е много рано да се правят тестове.“
Излизаме навън, където врявата е оглушителна. Нямам сили. Деси кима отрицателно. Публиката млъква. Никой не е предвидил такъв резултат. Съспенсът продължава. Някой казва, че вдига залога, за следващия месец. Фръцвам се и си тръгвам. Искам да се прибера вкъщи…. Гошо да върви по дяволите! Влизам си в кабинета и рева от напрежение! След това ми олеква и се усмихвам. Размина се. Включвам компютъра и се заравям в мейла.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
