“Спи ми се, но като затворя очи все едно потъвам, цялото ми тяло се тресе. Ако се отпусна напълно имам усещане, че умирам… какво е това толкова страшно нещо, защо ми се случва!?
Тази сутрин мисля ми дойде всичко в повече! Бащата на детето ми крещя, че съм я събудила, защото съм отишла до вратата да си взема телефона и тя била чула скърцането на пода. С майка ми се чух. Тя изпаднала в истерия, че баба ми не пиела лекарствата и не е добре. Баща ми звънна да ми каже, че рискувам живота им понеже съм мислела днес да извеждам дъщеря ми пак с деца и да се учи на ролери. Страх ме е да излезна сама с нея. Чакам към 14-15, нейните приятелки ще са навън, да я изведа.
Не мога да се хвана за нищо, за да се успокоя от тези панически атаки! Главата ми е схваната… плаче ми се, а ме е страх да се разплача, че може пък главата да ме заболи… Как ще се оправя? Имам нужда от помощ. Не знам какво да правя?
Оцелях! Сега чакам вечерта, малко ме стяга главата пък ще видя… Навън бях само с децата и една майка и мисля, че поради липса на други дразнители ми беше идея по-леко и не получих панически атаки. И дъщеря ми се отпусна лекичко сама да кара ролери…
Отново като снощи, малко след като съм заспала, усещам как ми се гади и вие свят и се събудих. Понеже вечерях и малко след това легнах, мисля че имам нужда да повърна. Допълнително се уплаших от майка ми, която я чух, че бърза да стигне до банята. И тя повърна, но при нея е от количествата бира и цигари – само в нас изпи близо 2 литра бира, а кой знае от сутринта на колко е… От както е дошла почти не говори. Ако имаше кой друг не бих я викала… Тя това го прави, за да не я викам… Усещам болка отзад в главата и отново трудно преглъщам.
Дясната част на лицето си я чувствам много изтръпнала. Това сега ме уплаши. Чак изпитвам болка и започват да ме обливат топли вълни.
Два часа полусън със стисната уста и ужасно напрежение – резултатът от помощта на майка ми. Все едно вчерашния ден отиде по дяволите…
Цялата глава ми е като изтръпнала. И ми се спи, но пак затварям очи и усещам как все едно ще ми избие напрежението през главата…
И тази нощ не можах да спя! Въртях се, потъвах… Не ми се прави нищо. Искам да спя, краката ми треперят като ходя. Вчера навън с дъщеря ми ме обзе паник атака и добре, че малко стояхме. Тези крака сега ме притесняват. И това безсъние… Страх ме е, става все по-зле…
Едвам се придвижвам. Краката ми се огъват. Да продължавам ли да вървя? Това паник атака ли е или съм се повредила съвсем от безсънието?
Всичко ми е като размазано и днес. И краката продължават да са ми изтръпнали. Не мога да се съсредоточа върху работата. Трудно ми е всичко. Колко време ще издържа с това безсъние?
Прибрах се следобяд. Легнах уж да се помъча да спя и сега след мъчителното лежане станах. Отекло ми е лицето, трудно преглъщам, челюстта ми се схваща… страх ме е много! Какво да правя? Толкова бързо не мога да реорганизирам живота си. Трябва нещо спешно да направя! Много е мъчително…
Излезнах, сега се прибрах – едвам, едвам. Продължавам да не мога да преглъщам. Главата ми изтръпва, устата ми е като скована и обикалям. Не мога да седна – от стая на стая… главата ми изтръпва. Започва да ми изтръпва и челото… Панически атаки ли са или нещо ми става?
И звуците странно чувам, все едно от някъде идват. Какво да направя сега, за да се успокоя? Започвам да мисля за болница и се ужасявам!
Опитвам се да се разсея и не става. Усещам как ми се схваща главата като в обръч и е ужасно. Ако са панически атаки, защо преглъщането продължава толкова дълго? Навеждам си главата на долу, за да пиша и отзад на врата все едно ми се опъва мускула и не мога да преглътна… Дали има и други пациенти като мен? Има ли хора, които са се измъквали от такива тежко преживяващи се паники?”.
За панически атаки и COVID-19:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това…ужасно е да живееш само в страх!”. **Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
