“След срещата с терапевта ми стана лекичко поне малко. Повървях в центъра и се прибрах. Вкъщи около час беше добре, но после дъщеря ми се беше изнервила и викаше по баба си. Баща й звънял, но не съм чула, а после не си вдигаше телефона. Като знаех после как ще вика започна да ми става лошо…
Майка ми плачеше на терасата, защото сестра ми не я била поздравила по скайп. Изтръпна ми главата, стана ми лошо…
Звъннаха от работата и малко се разсеях. Сега обаче отново ме обзема паника, трудно преглъщам. Онзи ден ми сложиха арсен в зъба и преди малко трябваше да си го махна аз, защото зъболекаря днес не работеше и се оказа, че е паднал памука. Най-вероятно съм го изяла и понеже от обяд ми е гадно на стомаха, сега реших, че съм се отровила. От одеве се мъча да преглъщам и се оглеждам какво различно има, за да търся симптоми на отравяне. Ще се опитам да поспя, надявам се това пак е паник атака, а не отравяне.
Усещам напрежение в главата. Трудно ми е да преглъщам, ръцете ми са като схванати… Страхувам се, че от това напрежение, и невъзможност да заспя ще получа увреждане. Тази схваната глава… Как да се успокоя сега? А да заспя… не съм се отровила най-вероятно! Няма да получа удар или да се парализирам!
Постоянно се повдигам от възглавницата, за да видя дали още си движа главата. Имам нужда да заспя, но като затворя очи много ми се гади и главата ми е много изтръпнала. Какво да направя?
Снощи поне поспах. Тази нощ какво ми стана? Толкова ми е зле… имам нужда от помощ!
Имам чувство, че от умора и тежест ще ми спре дъха и ще умра… много ме е страх… искам да живея!
Трудно ми е да преглъщам. Пих вода и я разлях…, започва да ме боли корема.
Може ли да не е само паник атака, а да имам нещо друго? Тази нощ цялата не успях да се успокоя. И тази невъзможност да преглъщам…
Останах за няколко часа сама и преди малко да излезем с детето за малко на терасата и изведнъж ми стана много топло, и главата ми се схвана. Влязохме вътре. Сега съм седнала, но ме е страх. Тя ми говори… имам чувство, че ще повърна. Трябва да се държа пред нея. Утре се разбрахме с нейни приятелчета да излезем, но аз дали ще мога? От много време не съм спала… страхувам се какво ще се случи ако продължавам така?
Задрямала съм към 2 и преди малко се разбудих. Гади ми се, лошо ми е… колко ще издържа? Нямам сили! Защо така ми се гади…, как ще стана след малко?
Разбрахме се към 14:00 да излезем… А на мен ми е едно отпуснато…, все едно ми е много ниско или много високо кръвното. Погледът ми е премрежен. Страх ме е, мисля, че ще припадна!
Представям си как хората излизат и се оправят без такава тежест и бреме на паники. Толкова се ядосвам и ми става тъжно… защо на мен?! Чудя се как ще се облека и мисля как ще загубя съзнание, въпреки че на дъщеря ми баща й е тук. Това не ме успокоява много.
Страхувам се, че ми трябваше дълго време помощ първия път и мисля колко ли много ще трябва сега. Страхувам се, че ще избягат хората около мен, всички ще ме оставят, ще уплаша детето, ще загубя работа си…
Прибрахме се преди 30 минути… Излезнах и първоначално все едно никога не съм била навън – всичко като нереалност. Едната майка дойде и започна да ми говори и все едно не чувам, ми не мога да мисля върху това, което ми говори. Започна пак да ми се гади. Дойде бащата на дъщеря и ми помина. Тя караше тротинетка, а аз постоянно се оглеждах къде е и мислех да не падне, от което ми се зави свят. После ми мина за малко, после пак момент на ужас. Чувам гласове и ме натоварват. Исках да се прибирам, но децата играят и не мога да тръгна…
Започнах да се прозявам и да ме боли главата. Мислех си колко много часове сме навън и съм изморена, но си спомних миналата година колко много сме излизали и никога не ми е било така. Това ме накара да се чувствам още по-зле и изпитах нужда да се скрия, да се телепортирам до някое скришно и сигурно място, без да ходя.
Сега съм вкъщи и цялата глава ме боли. Нямам сила, врата ми е схванат и се чудя как утре пак ще излезем, защото децата се разбраха. Никой няма да има с мен и как ще изкарам?…
Сега мисля как ме боли главата, че ще припадна, загубя съзнание, получа удар и още какви ли не гадости… Това пак ли е паник атака или съм се пренатоварила?”.
За сипмптомите на деперсонализация и дереализация, както и за страховете от зъболекар при паническо разстройство, прочетете повече в статиите от блога на ArhiEng:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
