Завинаги заедно. Епизод 95

Завинаги заедно. Епизод 95

Епизод 95

„Валери и Протежето вече имат дата за сватбата. Ще е през май, за да хванат многото празници. Протежето харесвала пролетта. Всичко това – хубаво. И аз харесвам пролетта, въпреки че не ми допада калта, ако вали. Мама и Татко също ще си правят „сватба“ по случай годишнината. Чудя се какво правим ние с Гошо. От една страна, очевидно е, че е време да мислим и ние за сватба. От друга страна, имам странно нежелание да се занимавам с това. Винаги съм искала сватба, семейство не толкова, но за сватба съм си мечтала много. Имам много идеи как да я направя. Ще стане много красиво и хората ще я запомнят.“

„Разкажи ми. Какво си представяш?“

Веднага щом Магьосникът казва това, представата в главата ми сякаш се стопява и изчезва. Всеки път става така. Явно не ми се говори за това.

„Това, че Гошо постоянно е наоколо, много ме напряга.

Сутрин ставам преди него, за да си оправя прическата и грима. Притеснявам се, ако ме види рошава. Като му го казвам, той ми се смее. Имам чувството, че всеки път като влизам в хола, той е там. Веднъж беше в командировка за три дена. Мислех, че ще се чувствам отвратително без него. Оказа се, че много ми харесва. През цялото време бях в добро настроение. Всеки ден се събуждах сама, малко преди да звънне алармата. Оправих и почистих апартамента така, както рядко се случва, като сме двамата. Направих си вечеря, каквато на мен ми харесва – зелена салата с риба тон и чаша бяло вино. Гледах телевизия. Цялото легло беше само за мен. Никой не ме буташе през нощта и не ми дишаше във врата. Като сме на едно легло, той ляга по диагонал, разперва си краката, понякога издърпва завивката така, че едвам успявам да се завия. В банята постоянно намирам къдрави косми от него. Това е УЖАСНО! Може би си бяхме по-добре, като живеехме отделно. Това постоянно присъствие ме задушава.

Онзи ден гледах обяви за жилища под наем в района на офиса. Има някои приятни жилища и цените им не са прекалено високи. Спазиха си обещанието и ми вдигнаха заплатата, като станах шеф на отдела. Със сегашната ми заплата мога да си позволя наем. Мога и да си купя жилище с ипотечен кредит. Велизар се готви да си наеме жилище!!! Мен какво ме спира?! Да не съм по-зле от него?! Мога да си купувам дрехи, на които преди не смеех да им погледна цената.“

„Кажи ми как ти вървят нещата в офиса. Какво е да си шеф на отдел?“

„Харесва ми, че си имам съвсем отделен кабинет, с френски прозорци и щори към общото помещение. С щорите е много удобно. Фръцлите могат да ме виждат, когато аз реша. Аз тях ги виждам през цялото време. Като пътувам в асансьора, програмистите вече не смеят да ме зяпат право в деколтето, само с периферното зрение, хихих. Имам повече самочувствие от преди. Но пък напоследък получавам паники всяка седмица. Не разбирам защо е така.“

„Кога за последен път ти се случи? Разкажи ми какво стана преди това.“

„Аз ти разказвах за този ден. Тогава се виждахме с Деската и Протежето да измислим поканите за сватбата, а вечерта Мама беше дошла и ми каза за техните планове с Татко.“

„Кога получи паническата атака?“

„Когато Мама ми говореше за сватбата.“

„За коя сватба?“

„Нашата с Гошо……… Да, прав си. Точно това е. Всички очакват ние да се оженим. Но не мога да си представя да сме заедно завинаги. Няма да издържа. Освен всичко друго, аз сега получавам сигурно повече пари от него. Аз съм шеф на отдел. Той е просто Senior. Някак не си подхождаме вече. Не знам как се случи това, като че ли изведнъж. До тиймбилдинга бях абсолютно сигурна, че Гошо е човекът, с който искам да си прекарам остатъка от живота. Сега ми изглежда някак чужд, нереален, далечен. В същото време ми е трудно да си представя как бих му го казала. Не знам какво да правя.“

„Как си представяш идеалния вариант за раздялата ви? Как би го направила?“

„Хм. Може би първо да помисля къде да отида. Да си избера жилище и, като съм готова, направо да се изнеса там. В идеалния случай ще останем приятели. Аз не го мразя. Не искам да му причинявам нищо лошо. Не искам да се караме. Няма какво да делим. Просто мисля, че семейният живот не е за мен. Не и през цялото време. От друга страна, преди да се запознаем с Гошо, бях сама известно време, без гадже. И тогава не се чувствах добре. Може би истината е някъде по средата за мен.“

„Приятелството може да завърши с любов, любовта с приятелство рядко, според Самюел Колтън.“

Чува се звънецът. Идва следващият клиент. Кога пак мина времето?! Вземам си чантата и палтото и тръгвам надолу по стълбите, умислена. Разминаваме се с елегантен господин на средна възраст, облечен с дълъг шлифер. Напоследък виждам, че посещенията ми при Магьосника не са напълно безсмислени. Но май ми създават повече затруднения, отколкото улеснения. Какво ще правя сега?! Много съм разколебана. Иска ми се някой да ми каже – направи това и това – и аз само да хвана и да го изпълня. Единственият човек, който би го направил, е Мама. Но вече знам, че и това не помага. А може и всичко това да е временно настроение.

Гошо ме чака отвън. Целува ме. Аз гледам разсеяно.



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

ЗА КЛИЕНТИ НА КОМПАНИЯТА 24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ