logo
Дневник за паник атаки

“Говорих с терапевта ми и направо ми мина почти всичко”

“След кошмарната нощ, която изкарах, сутринта ми беше много зле. Излязох от нашите и помня бледо как съм се качила в асансьора… имах усещане, че пътувам с часове в него. Слезнах и с усилие и казвах на краката си, че трябва да вървя. Уж да взема метрото, за да стигна до работа и се ужасих… започнах да усещам миризмата на хората, как ще се вторачат в мен, бързината на мотрисата и направо панически се насочих към такси. Пред работа вече бях една идея по-добре, а като влезнах вътре и си видях колежката ми поолекна още малко.

Говорих с терапевта ми и направо ми мина почти всичко. Имах надежда, че няма да умирам най-вероятно точно сега. До края на работния ден се притесних за малко, защото си ударих носа и челото в една стъклена врата и реших, че ще получавам кръвоизлив. До сега съм сравнително добре… одеве ми стана за момент гадно и усетих, че започва като вълна да ми изтръпва главата. Защото сестра ми каза, че баба ми на село не била пак добре. Това ме притесни.

Сега след Кулинарното предаване ще лягаме. Това често започва да ме притеснява, защото не знам какво да очаквам… направих си сега запарка от маточина. Главата си в момента я усещам замаяна и като затворя очи все едно ми се завива свят и това ме кара бързо да ги отворя.

Дали от писането сега, но започнах да се прозявам често, усещам леко сгаждане и както написах, като затворя очи все едно ми се гади и потъвам…

Вече е 2 часа, а аз още не съм заспала. Усещам напрежение, което не ми позволява да заспя. Това от своя страна започва да ме притеснява и се ококорвам още толкова. Като ми се въртят само лоши мисли, че ще получа удар и други такива, и от това че не спя, съответно се паникьосвам… И чаят не помогна!

Днес целия ден след поредното будуване ми беше никакъв… Стомахът ми е свит, главата ми е изтръпнала, не съм излизала. Само на терасата за 5 минути и всичко ми е като мъгла. Нищо не свърших вкъщи..цял ден в безтегловност. Сега разбира се мисля, че идва време за лягане. Това ме ококорва все повече. Опитва се да ме заболи главата. Мисля си колко ли лоши неща могат да ми се случат, ако не спя и това започва да ме плаши. Ако и вършех нещо толкова, колкото и ги мислех нямаше да съм на този хал!

Преди малко пак нещо ми стана! Заспах може би към 23.30 и към 1 се пробудих. Първо – чувствам, че не мога да преглътна и междувременно от страха от това, че не мога ми изтръпва главата. Устата ми е суха… усещам, че ми се спи, но като си затворя очите бързо ми става страшно отново и не мога да се отпусна да заспя. Какво да правя в такива случаи? Имам нужда да заспя като преди. Това поправимо ли е… ще мога ли пак да спя като преди?

За хората с панически атаки е от изключително значение да могат да разчитат на своя психолог или психотерапевт по всяко време.

Вижте повече за “Спешна работа с паник атака” и “Употреба на чай при паник атаки” в блога на ArhiEng”:

https://arhieng.com/blog/panik-ataki-lechenie/speshna-rabota-s-panik-ataka/
https://arhieng.com/blog/panik-ataki/panik-ataki-i-upotreba-na-chai/

*“ Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.

**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.