Епизод 94
„Сигурна ли си, че искаш да има релефен феникс на поканата? Не е ли too much, а и дали ще става ясно, че е феникс?“ В сватбената агенция сме и Протежето има вид, все едно ей-сега ще изпадне в страшна истерия. Разбира се, нейната истерия трудно се разпознава. Тя просто застива, очите ѝ се разширяват до размерите на чинийки за кафе и погледът ѝ се фиксира върху обекта-дразнител. В същото време лицето ѝ остава мило и кротко, което е доста заблуждаващо. Предполагам, че в този момент отвътре крещи, мята предмети и чупи чашки като всяка уважаваща себе си мадама. Външно обаче Протежето изглежда или притеснена, или мило ядосана, зависи от случката. Както винаги, не съм сигурна кое от двете е.
„Фениксът е от Хари Потър! Любимата ми книга! Искам да има елементи от нея.“ „Може някъде отдолу под имената ви да има малък „Феникс“, вплетен в орнаменти, за да не ти задават тъпи въпроси от сорта на: Това петел ли е?“ Деската избухва в смях, а очите на Протежето се пълнят със сълзи, които всеки момент ще прелеят. Ясно – вбесена е! Вече съм готова да се закълна, че фениксът е по-добрата идея от феята-кръстница на Пепеляшка, когато Протежето се предава и иска от Деската и мен да дадем идеи.
Въображението ми щастливо потрива ръце в очакване да се развихри в творческа задача.
Бързо намираме приятна сладкарница и сядаме на удобна маса до прозореца. Докато безразборно се поръчват торти и горещ шоколад, аз вадя лаптопа. Още преди седмица разгледах милиони предложения на покани за сватба. Нямам търпение да им ги покажа. „Разбира се, че ще взема само кафе и вода. Изключено е доброволно да вкарам толкова захар в организма си. Вие си поръчвайте каквото ви се яде, аз ще почерпя.“ Деската доволно се усмихва и понеже се колебае между две торти, естествено, поръчва и двете, обилно украсени с фондан, карамел и сметана. Протежето поръчва литър горещ шоколад и плодова пита. Въображението ми роптае…… Заплашва ме, че няма да съдейства в идеите, ако не му купя минимум едно голямо парче „червено кадифе“. Поръчвам му! Така че сега с Деската, стабилно подкрепени с въглехидрати и с гарантиран бъдещ целулит, влизаме в арт-вихъра. Валят идеи за цветове, шрифтове, размери и дебелина на картона.
Беше супер яко, когато Протежето и „Валерката“ организираха „семейно“ събиране, на което официално поканиха мен и Гошо да им станем кумове и бъдещи кръстници на децата им. Всъщност, единственото семейство са Деси и мъжът ѝ. Останалите живеем на семейни начала, а някои дори си живеят сами.
Магьосникът каза, че според традицията би трябвало Деската и Нечко да са кумове и кръстници, щото били женени и вече имали деца. ХА!
Четири изядени парчета торта, два литра горещ шоколад, пет кафета и три и половина часа по-късно шедьовърът е на екрана в целия му блясък. С Деската сме страхотен екип и сътворената от нас покана за сватбата на Протежето и Валери е невероятно красива. Остава колегите от рекламния отдел да я отпечатат, да се раздава и……. да дойде сватбата.
Протежето се оплаква, че Валери спори за всяко нещо. Тя планира да се сервира шампанско, той иска четири вида наливна бира. Тя иска да покани 30 човека, той на своя глава е планирал 60. Спори ѝ дори за облеклото. Костюмът му да бъдел с къси панталони! В първия момент помислих, че е шега, но не! Не бил свикнал с панталони до земята и щяло да го сърби от тях…… На нейно място отдавна щях да съм му върнала пръстена! А една сутрин я събудил много развълнуван и предложил да направят сватбата в пещера и гостите да се спускат с въже……
Дата още няма, но сватбата щяла да бъде градинска, през пролетта, и това било единственото, за което са успели да се разберат. Цитирам на Протежето една японска поговорка, която ми каза Магьосника преди време: „Времето може да е като скреж или мълния, или сълза, или обсада, или буря, или залез, или дори като скала.“ Аз бих предвидила възможност за подслон, ако завали. Казвам го. Протежето отново започва да гледа тревожно. Съгласява се, и тя смята така. В този момент Деската започва да се смее високо и ни прекъсва. На късметчето ѝ от кафето е изписана същата японска поговорка за времето!
Прибирам се преяла, но доволна. В къщи ме чака…. Мама. Щастлива е, има повод за празнуване. Не смята, че е трябвало да се обади, преди да дойде и не вижда нещо нередно в това, че е домакинствала в МОЯТА кухня. Гошо си работел в хола и тя изобщо не му пречела, като си приказвала с него. Гошо ме гледа изпитателно. Разбрах, де!!!! Затварям вратата на хола, после на кухнята и чакам поводът за празнуване да ми бъде съобщен. Мама весело вади чинии, вилици и чаши и казва, че ни е донесла домашна торта…….. „червено кадифе“. О, НЕ!!! Поводът е, че двамата с Татко решили да се оженят отново…… като по американските филми. Скоро щели да имат годишнина, съвсем подходящо било. Дали с Гошо ще приемем да им кумуваме………….
„А вие, Еличке, кога ще се жените с Гошето?“ Сякаш нещо ме пронизва в слънчевия сплит.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
