“Днес като цяло не беше много страшно и усещанията бяха поносими. Освен това майка ми остана тази вечер, понеже ще гледа детето, а това доста ми помага да не изпадам в паника. По-скоро в момента приемам примерно болката във врата като нещо, което ще мине, а не края на живота ми. Снощи ми беше тежко, защото кракът не спря да ми тежи и цяла нощ имах чувството, че е толкова тежък, че няма да мога да го вдигна сутринта като стана. Тези ми мисли ме караха постоянно да го обтягам, разтягам и да се опитвам да ставам често, за да се уверя мога ли да ходя или вече не.
На работа тръгнах пеша и през цялото време си мислех, че няма да стигна и ще ми се подкоси крака. Е, стигнах, и до към обяд почти бях решила, че спешно трябва да отида на лекар, но точно тогава се появи доста работа и болката от крака много бързо премина в тила и врата. Усещането е на болезнено схващане, което тръгва от раменете, преминава през врата и като вълни минава през цялата глава. Имам чувството, че главата ми се изпълва и ще се пръсне… в такива моменти кръвното ми е винаги високо, вратът така ми се схваща, че на моменти ми се сгажда. Това напрежение, което ме връхлита и в този час си стои… не съм го изчистила от обяд. Само, че сега кръвното не ми е високо.
Днес трябваше да обсъждаме с работодателя план за дезинфекция… и тогава освен болката, схващането и напрежението, се мъчех да видя какво е писала на листата, което ми костваше доста. И още нещо като усещане – един от майсторите беше направил боклук, след като едно от момичетата беше почистило… това толкова ме вбеси, че челюстта ми направо се схвана, и с трудност му направих забележка. Мисля, че и кръвното ми беше високо в този момент. Ако не ми беше така, може би щях да се разкрещя. Сега като описвам, виждам, че не е като да съм нямала паники…, но има в пъти по-тежки дни и този ден е бил сравнително лек за понасяне. Поне за сега…, защото винаги очаквам нещо всеки момент да се случи и не смея да се отпусна.
Преди около два часа ми стана много лошо. Сънувах, че съм в тъмна стая и пълзя по земята. Започна да ми се гади и така се събудих. Едвам стигнах до банята – все едно се бях парализирала… Кръвно 125 на 70, пулсът ми беше към 120, а сърцето ми прескачаше. Трябваше да звънна на някой и се обадих на бащата на дъщеря ми. След като ми се навика, склони да дойде. Докато го чаках се бях парализирала в банята… Вдигна ме, мери ми кръвното – 120 на 70… през това време се оригвах и ми се гадеше. Едвам се придвижих да легна на дивана – той така каза! Караше ми се и усещах как ме обливаха вълни на изтръпване и погледът ми се размазваше. Сега той е заспал – остана тук. Аз стоя будна. Вие ми се свят като се навеждам или завъртя и усещам слабост в цялото тяло. Толкова страшна паника не ми се беше случвала никога до сега.
Трябва нещо да направя, а не знам какво! Добре, че детето спеше и продължава да спи, иначе не знам какво щях да правя. Ако ме беше видяла щях да я уплаша. Челюстта ми също е като схваната.
Сега станах да пийна малко вода и направо ми се “разместиха мебелите”. Усещам как ми изтръпва пак главата. Този път нещо ми стана, което не минава… вече над три часа, а не се чувствам никак добре!
Страх ме е, че този пъти няма да се оправя… искам да отгледам дъщеря ми. И да съм до нея… Помощ!
Не знам как да заспя! Ако пак ме връхлети този ужас… Ами утре вечерта? Ами, ако не успея да извикам някой? Не знам какво ще правя от тук на сетне… не искам да умирам…
Пиша всичко, което ми манава през главата и усещам, че пак започва паника… Искам да съм добре, искам да съм до детето ми и да съм добре заради нея…
Мисля си, че над това жилище тегне прокоба. И котето ми умря… Жената до нас се разболя много лошо и напусна преди няколко месеца. От другата страна другото жилище е разбито и се ремонтира. От две години… и нищо! От както съм дошла нищо хубаво не ми се случва тук…
Легнала съм и в момента, в който затворя очи ме облива като вълна чувството на сгаждане. Мисля, че трябва да стана!
Сега усещам някаква прорязваща болка в кръста и изтръпване на краката. Леко ме отпуска. Краката долу ниско ги усещам ледени. Дъщеря ми булнува… Има още нещо да се случва и ме е страх!
Задрямала съм… събуждам се… не ми е добре. Главата – като пияна съм. Чувството на страх и безизходица… този път това не беше като другите пъти на паника. Опитвам се да си поема въздух…”.
Гневът често е предвестник на паническа атака. А паника в нощното време – най-големият кошмар на потърпевшите. Прочетете повече за тези теми в блога на ArhiEng:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
