Епизод 93
„На Велко за пореден път му провървя! Поканиха го на интервю точно там, където си беше харесал от обявите. В един кол-център на бул. България. Винаги всичко му се е получавало лесно в живота! Аз се надявах да го поизмъчат, да му откажат на няколко места. Но не – малкото ми братче е любимец на съдбата (и на Мама, естествено!). Много ме е яд на тъпия лигльо! Скъса ми всичките книжки, които толкова си пазех. Унищожи всичките ми кукли. Бъркаше им в очите с пръсти, надраска ги с флумастрите, скъса им дрехите. Преди да се роди, трябваше да си лягам в 9 часа. Нито веднъж не ми позволиха да гледам телевизия след девет. Била съм малка за това. А на него му разрешаваха. Бил болнав, раздразнителен. Вечер трудно заспивал. И тогава и аз станах раздразнителна! Една вечер се разревах и настоявах да гледам заедно с тях. И те не можаха да ми откажат, при положение, че разрешаваха на брат ми. Но не знам защо ме е яд и досега.“
Магьосникът ме слуша внимателно и казва „Но сега можеш да гледаш телевизия колкото и когато си искаш.“
„Вярно е.“ – казвам. „Но сега въобще не ми е толкова интересно. Знаеш ли, веднага щом разбра за интервюто, Татко му разреши да отиде до София, но при условие, че не се обажда на „жена му“ и не се появява там. И въобще, обясни на всички, че достъпът на Велизар до родния дом е разрешен само за Великден и Коледа.
Очаквах Мама да изригне срещу забраната на Татко и да се опита да ме привлече като съюзник в борбата срещу него. Но нищо такова не се случи. Мама отиде в Бургас и не ми се е обаждала. Всичките лели са там. Леля Елисавета искала да обсъждат спешни мерки за „децата“. Няма начин тя да се примири с изчезването на Неделчо. Няколко пъти се чудех дали да не ѝ кажа, че е в Айтос, при някаква любовница, но се заклех на Гошо в живота си да не го разправям. А и ежедневието в Офиса ме е засмукало като центрофуга. Не мога през цялото време да мисля за драмите на родата. Понякога си мисля, че Мама всъщност няма нищо против това, което Татко прави с Велизар. Да, на приказки е бясна и се съпротивлява, но в ключовите моменти си трае и нищо не казва и не прави.“
„Родителите желаят най-доброто за децата си. Майка ти не прави изключение.“
„Май наистина е така. А защо тогава ѝ се ядосвам толкова?“
„Добротата е по-важна от мъдростта и осъзнаването на този факт е началото на мъдростта.“
След като казва това, Магьосникът мълчи и просто ме гледа. Никога не ми отговаря директно на въпросите, които най-много ме мъчат. Казва, че ще се сетя сама какви са отговорите. Това ме вбесява, но имам чувството, че ако ми отговори, ще се вбеся още повече. Всичко е много странно и неразбираемо.
„И, разбира се, го взеха на работа. С над 1000 лв. първоначална заплата.
Само защото знае малко немски. Сигурно е отишъл на интервюто с анцуга. Толкова е смотан! Тежко ми е да го кажа за родния си брат, но май това е истината. Направо ми е трудно да повярвам, че го взеха! Обяснявам си го с това, че просто няма никакви свестни хора за работа. И при нас е много трудно. От 100 човека, които кандидатстват, по CV стават трима-четирима, а реално е добре, ако става и един. Велизар проспа почти цялата гимназия. Не знам как ще разговаря с клиентите и въобще не знам тези хора на какво разчитат. Ще видим. Очаквам да го уволнят след първия месец. А той е много спокоен и планира да си наеме квартира, като му платят първата заплата. И нов компютър иска да си купи. И разбира се, телефон. В момента е с един стар Siemens, който му го даде Татко. Със зелено-черен екран! Представяш ли си?!“
„Къде ще живее до заплата?“
„При идиота Валери! Разбрали се били да спи в коридора, на един дюшек. Гошо ми каза. И щял да започне курсове по програмиране. Такива работи с милото ми братче. Да ти кажа какво става в Офиса. Деската хич я няма. Тия отчети, дето главната счетоводителка се заяде за тях, Деската трябваше да ги придвижи още предишната седмица. Ама на нея вече главата ѝ е в Берлин, тука присъства само телесно. Имат билети за самолета. Ще тръгнат цялото семейство веднага след Великден. Обявили са апартамента, в който живеех, за продажба. Май стана добре, че се преместих навреме при Георги. Въпреки че му се съпротивлявах тогава. И още ми е трудно да свикна….“
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива