Интервю за работа. Епизод 93

Интервю за работа. Епизод 93

Епизод 93

„На Велко за пореден път му провървя! Поканиха го на интервю точно там, където си беше харесал от обявите. В един кол-център на бул. България. Винаги всичко му се е получавало лесно в живота! Аз се надявах да го поизмъчат, да му откажат на няколко места. Но не – малкото ми братче е любимец на съдбата (и на Мама, естествено!). Много ме е яд на тъпия лигльо! Скъса ми всичките книжки, които толкова си пазех. Унищожи всичките ми кукли. Бъркаше им в очите с пръсти, надраска ги с флумастрите, скъса им дрехите. Преди да се роди, трябваше да си лягам в 9 часа. Нито веднъж не ми позволиха да гледам телевизия след девет. Била съм малка за това. А на него му разрешаваха. Бил болнав, раздразнителен. Вечер трудно заспивал. И тогава и аз станах раздразнителна! Една вечер се разревах и настоявах да гледам заедно с тях. И те не можаха да ми откажат, при положение, че разрешаваха на брат ми. Но не знам защо ме е яд и досега.“

Магьосникът ме слуша внимателно и казва „Но сега можеш да гледаш телевизия колкото и когато си искаш.“

„Вярно е.“ – казвам. „Но сега въобще не ми е толкова интересно. Знаеш ли, веднага щом разбра за интервюто, Татко му разреши да отиде до София, но при условие, че не се обажда на „жена му“ и не се появява там. И въобще, обясни на всички, че достъпът на Велизар до родния дом е разрешен само за Великден и Коледа.

Очаквах Мама да изригне срещу забраната на Татко и да се опита да ме привлече като съюзник в борбата срещу него. Но нищо такова не се случи. Мама отиде в Бургас и не ми се е обаждала. Всичките лели са там. Леля Елисавета искала да обсъждат спешни мерки за „децата“. Няма начин тя да се примири с изчезването на Неделчо. Няколко пъти се чудех дали да не ѝ кажа, че е в Айтос, при някаква любовница, но се заклех на Гошо в живота си да не го разправям. А и ежедневието в Офиса ме е засмукало като центрофуга. Не мога през цялото време да мисля за драмите на родата. Понякога си мисля, че Мама всъщност няма нищо против това, което Татко прави с Велизар. Да, на приказки е бясна и се съпротивлява, но в ключовите моменти си трае и нищо не казва и не прави.“

„Родителите желаят най-доброто за децата си. Майка ти не прави изключение.“

„Май наистина е така. А защо тогава ѝ се ядосвам толкова?“

„Добротата е по-важна от мъдростта и осъзнаването на този факт е началото на мъдростта.“

След като казва това, Магьосникът мълчи и просто ме гледа. Никога не ми отговаря директно на въпросите, които най-много ме мъчат. Казва, че ще се сетя сама какви са отговорите. Това ме вбесява, но имам чувството, че ако ми отговори, ще се вбеся още повече. Всичко е много странно и неразбираемо.

„И, разбира се, го взеха на работа. С над 1000 лв. първоначална заплата.

Само защото знае малко немски. Сигурно е отишъл на интервюто с анцуга. Толкова е смотан! Тежко ми е да го кажа за родния си брат, но май това е истината. Направо ми е трудно да повярвам, че го взеха! Обяснявам си го с това, че просто няма никакви свестни хора за работа. И при нас е много трудно. От 100 човека, които кандидатстват, по CV стават трима-четирима, а реално е добре, ако става и един. Велизар проспа почти цялата гимназия. Не знам как ще разговаря с клиентите и въобще не знам тези хора на какво разчитат. Ще видим. Очаквам да го уволнят след първия месец. А той е много спокоен и планира да си наеме квартира, като му платят първата заплата. И нов компютър иска да си купи. И разбира се, телефон. В момента е с един стар Siemens, който му го даде Татко. Със зелено-черен екран! Представяш ли си?!“

„Къде ще живее до заплата?“

„При идиота Валери! Разбрали се били да спи в коридора, на един дюшек. Гошо ми каза. И щял да започне курсове по програмиране. Такива работи с милото ми братче. Да ти кажа какво става в Офиса. Деската хич я няма. Тия отчети, дето главната счетоводителка се заяде за тях, Деската трябваше да ги придвижи още предишната седмица. Ама на нея вече главата ѝ е в Берлин, тука присъства само телесно. Имат билети за самолета. Ще тръгнат цялото семейство веднага след Великден. Обявили са апартамента, в който живеех, за продажба. Май стана добре, че се преместих навреме при Георги. Въпреки че му се съпротивлявах тогава. И още ми е трудно да свикна….“



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ