“Днес никак не беше добре още със ставането… включително и сега. В момента ме болят врата и раменете… имам усещането, че потъвам, сгажда ми се и трудно си поемам въздух. Като пиша сега ми става още по-лошо… тъжно ми е и се чудя защо пак? Защо нямам ден, в който да се чувствам добре? През нощта не съм се събуждала и снощи ми беше много спокойно. Но сутринта станах и малко след това – болката във врата и после ми стана лошо.
Този път кръвното – 80 на 50… поседях и като ми поразмина тръгнах на работа. По пътя поне два пъти имах чувството, че аха ще припадна. На работата бях вяла, глава ме боля… и после вкъщи пак лошо, както го описах в началото. Ще се опитам да легна, но ме е страх. Как ще мине нощта, ще издържа ли? И ми е ужасно тъжно…помолих майка ми да остане и тази вечер, но тя ми каза че не й е приятно да остава и избяга с 300 от нас… това още повече ме натъжи…!
Преди 15 минути бях на прага на паник атака. Както четях една рецепта изведнъж сърцебиене и усещане все едно съм препушила. Дъщеря ми се събуди и сега закусва. Усещам, че аха ако се отпусна, ще ми стане лошо… Държа се още. Не разбирам защо вкъщи получавам паник атаки?
Ужасява ме и това, че съм сама с детето и си мисля как ще ми стане зле и тя е тук и какво ще правя, ако направя паник атаки…Не знам дали ще намеря някой за разходка… тук никой от познатите не се събира с друг. На майка ми на дали, ако й звънна, ще дойде.
Сега ще се облечем с дъщеря ми и двете ще излезем за малко навън. Защото после тя има английски он лайн. Надявам се да се разсея. Този страх вкъщи сутрин и вечер оправя ли се…?
Не беше най-добрата идея да излизаме само двете, но наистина нямаше на кого да звънна. Два или три пъти ми ставаше лошо…на прага бях пред паник атака, но се сетих че бях обещала да звънна на дъщеря ми на едно приятелче и така аз си побъбрих с майка му, а тя си поговори с него. Баща й дойде следобяд да я види и утре каза, че ще дойде с брат й и ще изкарат деня тук в нас. Поне няма да сме сами! За сега се държа… тъжно ми е.
Деня мина и въпреки, че не беше всичко добре…сега като тръгнаха е едно пусто…и дъщеря ми уни и тя… За баща си не толкова, но не пускаше брат й да си ходи…и ми стана тъжно. Той й обеща утре пак да се видят. Сега ще се оправяме да лягаме. Това, че утре може пак някой да дойде малко ме успокоява. Знам, че няма да сме целия ден само двете.
Иначе деня като цяло беше безсимптомен. Сутринта, докато чаках баща й да дойде, понеже не знаех кога и ми беше тревожно – постоянно ставах, сядах, напрегнато ми беше и ми се причуваше постоянно, че някой влиза. Той дойде в час, в който дъщеря ми спеше още, което много ме ядоса, защото започва да тропа, усилва телевизора и тя се събужда. После започва да ми обяснява как аз съм я събудила. Този ден не се различаваше, и когато го попитах защо не е звъннал кога ще идва и, че тя още не е станала, си отнесох два шамара за “Добро утро”. Стана ми лошо, главата ми се замота, все едно не можех дъх да си поема, започнах да се мъча да преглъщам и не можех. Имам чувството, че от ударите по главата през годините съм се повредила и идва края, ще получа някой мозъчен кръвоизлив и други такива мисли ми минаваха…но скоро ми размина. Бях се скрила в банята и после като се върнах той вече беше добронамерен. Бил гладен – да съм му дала да яде… и така. Искаше ми се да хвана и да му смачкам главата с нещо, а не да му давам храна. Дъщеря ми стана. Направих и на нея закуска и трябваше да правя хиляди гимнастики, защото трябвало тя да яде каквото и той… а тя не яде такива неща… и докато се крия да я храня с това което иска през цялото време ми се виеше свят, започна да ме боли врата. Добре, че дойде брат й и нещата се нормализираха. Те двамата си играеха, а на мен ми беше спокойно, защото дори и нещо да стане и баща и да вика по мен, брат й ще я пази. Баща й отказа да излиза с нас навън, така че и разходката беше спокойна. После се прибрахме и до сега са си играли с него. Това за мен е много, защото се отпуснах малко… решавах дори кръстословица… и почти не съм обръщала внимание на честите забележки на баща й, който само и основно това правеше. Изяде каквото намери и включително подремна. Това е за сега мисля, че съм изморена и ако не се паникьосвам през нощта, ще успея да поспя!”.
За основните теми в настоящата част от рубриката, можете да прочетете повече в нашите статии:
*“ Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата….дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер…и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
