Епизод 92
Чудя се с кого говори Гошо цели петнайсет минути по телефона, в 8:30 сутринта, в неделя. Не е типично за него. Затворил се е на терасата. От кухнята нищо не чувам. Завъртам се в хола, ужким подреждам, но всъщност няма нищо за подреждане. Сгъвам малкото одеяло на дивана, оправям възглавниците. А-ха да чуя нещо, и започва да звъни моят телефон. Откакто приех да стана Шеф на отдела, не спира да звъни. Връщам се в кухнята. Главната счетоводителка е, с притъпено остър тон. Не смее да ми се надува като преди. Да сме предадяли отчетите до четвъртък, иначе сме щели да закъснеем, да ни глобят и тя не отговаряла. Обещавам ѝ, че в четвъртък отчетите ще са при нея. Прави пауза. Явно не е очаквала така лесно да се съглася. С доста по-приятен тон ми пожелава стандартното „Хубав уикенд“ и затваряме.
Влиза Гошо, ухилен до ушите. Хваща ми лицето и ме целува така, че забравям да го питам с кого говореше.
След около час седим на люлката на терасата и пием кафе. Аз пуша цигара. Гошо не. Той ги спря преди три месеца. Казва, че не му пречи аз да пуша. Полъхва приятен бриз. Дърветата наоколо се раззеленяват.
„Елица! Брат ти се обади. Той е на вилата на вашите, без компютър и интернет. Помоли ме да отида с компютъра. Иска да разгледа обявите за работа. Говорих с баща ти. Той няма нищо против. Искаш ли да дойдеш с мен?“
Искам, разбира се! Ужасно ми се иска да разбера какво се случва там. Мама се побърка да ми звъни и да ми обяснява как брат ми бил изоставен сред дивата природа, само на хляб и вода. Дори се опита да убеди Гошо да ходи до вилата да му носи манджи. Той отказа, тя му каза да се маха от къщата ѝ и оттогава не му говори. Не, че по принцип много му говори. Нито пък това го впечатлява. Звънях на Татко два пъти да го питам какво е намислил с брат ми, но той ми каза само да не се бъркам, и това беше. Мисля, че Гошо има нещо общо със странните случки в семейството ми. Двамата с Татко са като заговорници. Но нищо не мога да измъкна от тях. И ето, сега имам шанс да разбера! Едвам се сдържам да не заподскачам от радост. Като се върнем, ще ми остане достатъчно време да се занимавам с отчетите. Гледай ти! Брат ми щял да гледа обяви за работа!
Пътят дотам е истинско удоволствие. Слагам си новите тъмни очила и отварям прозореца на колата, да ми развява косата.
Полето е ярко зелено. Всички дървета са цъфнали. Небето е почти тъмно синьо, с бели облачета. Татко викна камион да насипят камъчета по черния път до вилата още през есента. Няма да газим кал с колата.
Стигаме до вилата. Тук изглежда променено. Доста е спретнато. Има ниска дървена ограда. И преди имаше, но не си личеше, толкова беше разнебитена. Сега е здрава и боядисана с тъмно кафява боя. От пътя до къщата са настлани каменни плочи, между които е започнала да никне трева. Градината е прекопана, има оформени лехи с марули, лук и чесън. Отвън не се вижда и следа от разрушенията след експлозията. Очаквам да видя Велизар изтегнат на шезлонга, но шезлонгът си стои празен. Няма го и вътре в къщата. Не е заключено. Разглеждаме как е вътре. На долния етаж са изхвърлени почти всички стари мебели. Останала е дървена маса с три стола, диван и рафтове, на които има храни и разни домакински неща. Два анцуга на Велизар са сгънати върху единия от столовете. Подът е гол. Дъските са рендосани и лакирани. Мирише на бор. На горния етаж е абсолютно празно. Банята е ремонтирана, с нови плочки, тоалетна, мивка, душ кабина и работещ бойлер. Възхитена съм!
Излизаме навън и сядаме под навеса. От някъде изниква съседката баба Станка.
Правя ѝ турско кафе с пет лъжички захар. Разпитва ни около час и половина за моите и на Гошо роднини до девето коляно, какво работим, къде живеем, дали ще се женим скоро, дали съм бременна и какво ли не. Най-накрая казва, че Гърмелът е отишъл за риба на реката. Помолил я да ни каже, като се появим. Малко трудно разбираме, че въпросният „Гърмел“ е брат ми. Явно така му викат вече тука. Заради случката с гръмналата тоалетна. Баба Станка си тръгва, а Гошо отива до реката да намери Вельо. Аз оставам да пуша и да отговарям на мейлове.
След около час се появяват. Носят три риби. Гошо отива да ги почисти на мивката в лятната кухня. Велизар е с кални гумени ботуши. Сваля ги и отива да се преоблече вътре. И той изглежда променен, подобно на къщата. Отслабнал е още повече, косата му е рошава от вятъра, но чиста. Очите му ме изненадват. Сякаш никога досега не съм го виждала замислен. Погледът му някак се е втвърдил.
Донасям от къщата две големи чинии, сол, брашно, олио и един тиган. Гошо овалва нарязаните парчета риба и започва да ги пържи в тигана. Аз режа селски хляб, марули, лук и репички. Велизар сяда под навеса на компютъра на Георги и нещо цъка. Обядваме тримата. Гледаме обявите и ги обсъждаме. Горкият ми брат! Той няма идея как се кандидатства за работа! Гошо го снима с телефона. Помагаме му да си направи CV и подава документи в няколко кол-центъра.
Питам го какво става с него, а той ми казва: „Не издържам повече.“
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
