“5 часа е, а Аз почти не съм спала. Всеки ден е един ужас и се плаша все повече и повече, че това с паниките няма да има край. Опитвам се уж да правя някакви неща, но всичко се случва сякаш на сила. Онзи ден седнах да чета книга, например. Всичко беше наред и след някакво време, както си четях, изведнъж ми се зави свят и започна да ми се гади. Дали от това, че главата ми е наведена на долу… като си навеждам на долу главата и после се изправя ми се завива свят.
На работа ходя със страх и нежелание. В повечето време и там се чувствам не добре. Вкъщи се прибирам и като дойде вечерта започва един кошмар. Мисля кое ще ме направи щастлива и започвам да търся на ново жилище в обявите примерно… но след първоначалния ми ентусиазъм, после бързо се демотивирам и спирам… Търся примерно нова работа… но то няма нито обяви сега, нито пък попадам на нещо, което да ме накара да мисля, че е моя работа. Мисля как бих искала да ходя на уроци или да спортувам отново, но после бързо ми отминава, защото си казвам: как в такова състояние с паника ще се справя?! Ами, ако остана без работа, ако се разболея тежко… как ще се грижа за детето?! Ето такива неща са ми постоянно в главата и почти не издържам. Не знам колко е удачно, че пиша в такъв час, но понеже сега се чувствам най-ужасена…
Сега съм легнала, затварям очи и все едно потъвам. Стягам се и отварям очи. Усещам как ме обливат вълни… може би е паника… по-силна.
Тези паники, ако са такива, не спират. Не мога да заспя! Схващам се, потъвам, краката ми тежат, устата ми е суха, ту ми е топло, ту студено. За сега ме е страх… не се чувствам много по-спокойна. Особено и с това схващане и болка, която тръгва от врата… все едно нещо ми се схваща или прищипва и като се наведа, направо ми се догажда…”.
Опитвам се да се разсея и не ми се получава. Не знам какво да правя в такива моменти на паника!”.
За световъртеж и други симптоми на паническото разстройство може да прочетете повече в блога на ArhiEng:
*“Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това…ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
