Епизод 91
Висока, красива, шумна и усмихната! Нямам нищо против, че ме гушва – познавам я от малка. Гласът ѝ ми е смътно познат и успокояващ. След нея се измъкват три котки. Две черни и една оранжева. Гальовно се вият около мен. Всичко изведнъж става бавно и мирише на лавандула. Въображението надниква от скривалището си и предлага кадър от филма „Добрата Вещица.“ Съгласявам се! „Колко си пораснала?! Вече си красива, млада жена! Помниш ли ме, Еличке?“ „Помня те, лельо! Не бих могла да те забравя.“ Ще ми тежи на съвестта откраднатият работен ден, но най-сетне успявам да посетя леля Дочка, сестрата на татко, която живее на село.
Разказва ми, докато навън става тъмно.
Бащата на дядо Генчо, прадядо Димитър, бил от Силистренско село, известен в средите за освобождение на Добруджа по времето, когато тя е била румънска територия. Луда глава. Дядо Генчо казвал за него, че произхождал от род на четник още от преди Освобождението. Прадядо Димитър е основавал тайни комитети, пренасял е учебници, църковни книги през българо-румънската граница, прекарвал е добитък. За да се отърве от преследване, е пуснал слух, че е умрял. Докато са разследвали мнимата му смърт, той е вършил работа за революционната организация. Според леля Дочка Татко прилича на него. Това може би обяснява свирепото му държание напоследък.
Бащата на Татко и леля Дочка, дядо Генчо, бил най-малкото, седмо дете. Родил се през 1921 г. Бил голям пакостник. Кроял планове да избяга от родното си село още на 12 години. Искал да отиде в София и да учи. Една от по-големите му сестри го издала на прабаба Дочка. Хванала го през нощта, като прескачал оградата. Прабаба Дочка била мъдра жена. Тя уважила силното желание на Генчо и му обещала да замине съвсем официално за София и да се запише в тогавашното Държавно средно механо-електротехническо училище. Но докато стане на нужната възраст, трябвало да върши всичката му омразна домакинска работа, без да мрънка, и да завърши местното училище с отличен успех. И той наистина го направил. Но това никога не го възпирало да закача девойките и да краде кокошки от двора на кмета. Както той самият казвал:
„Да бъдеш сериозен и да се забавляваш са две различни неща, но ако човек е бърз, може да успее и с двете.“
След като завършил училището в София, дядо Генчо заминал да работи по обект в едно подбалканско село. Там се запознали с баба Серафимка.
Съдбата на баба Серафимка също ме впечатли. През есента на същата 1921 г. тя е била бебе и са я оставили на прага на местния манастир, увита в чаршаф и със златен пендар на ръчичката. Сестрите от манастира я отгледали. Така и не се е разбрало кой я е оставил. Хранели я с мляко от манастирските кози. Като поотраснала, ѝ възложили да ги пасе. Научили я да се грижи за болните, помагала в местната болница. Там се запознали с бъдещия ѝ мъж, Генчо. Той постъпил в болницата със сачми в задника. Прострелял го кметът, докато крадял поредната кокошка. Дядо Генчо силно се оплаквал, но не че го боли, а че са му съсипали скъпия панталон. Баба Серафимка била едра, страшна жена. Аз така си я спомням, но си мислех, че просто съм била много малка и затова ми се е сторила такава. Но леля Дочка ми показа снимки и се вижда, че е с половин глава по-висока от дядо Генчо. Дори на сватбената им снимка е със сключени вежди.
Дядо Генчо я откраднал от двора на манастира, докато плевяла зелето.
Вижда ми се невероятно, но може би е бил по-силен, отколкото изглеждаше. Или пък тя само се е направила, че се съпротивлява. Леля Дочка била първото им дете. Кротко, красиво същество с очи на елен и коса до коленете. Тя и сега носи част от тази красота, въпреки че вече е на цели 74 години. Косата ѝ е бяла, но гъста и дълга, и тя я увива много красиво около главата си. Мъжът ѝ е умрял преди 30 години. Не са имали деца. Още от дете се интересувала от магии и баене. Може би защото майка ѝ била много религиозна, властна, и това било някакъв начин да ѝ се съпротивлява. Тайно ходела при местната баячка да я учи на някакви неща. Продължава да бае на селяните, срещу символично заплащане с домашни яйца или сирене. Предлага ми да ме научи, ако искам.
Татко е с 15 години по-малък от нея. И той като малък бил неудържим. Като станал на три години, вече се катерел като катерица и обикновено пращали Дочка да го сваля от дърветата, където висял по цял ден. Веднъж се счупил клон на ореха, по който се катерел. Паднал и си ударил лошо главата. Известно време залитал след този случай, но после му минало. Леля не помни защо не са го завели на лекар. Другото нещо, което предизвиквало у него силен интерес, било да тича с по-големите момчета, да размахват пръчки, да хвърлят камъни и да тормозят момичетата. Това е всичко. Не показал никакви други интереси, докато не се върнал от казармата. Веднъж се разбрало, че се опитал да катурне едно съседско момиче в лозето, но момичето било ячко, и оттогава носът му е гърбав. И за това съм се чудила. Никой друг в родата няма гърбав нос. Като се уволнил от войниклъка, изведнъж в него се събудил интерес към инженерните науки, записал се да учи и станал геолог. Това работи и сега.
Баба Серафимка не обичала да говори за произхода си.
Леля Дочка като дете веднъж я пита ла за родителите ѝ, но тя се намръщила страховито и нищо не казала. Няколко дена преди да умре, я повикала и ѝ разказала как са я намерили монахините. Дала ѝ златния пендар.
Леля Дочка вади една красива метална кутийка, отваря я и ми подава пендара. „Ето. Вземи го. Сега, след като знаеш историята, трябва да я предадеш нататък.“ Тръгвам си вечерта. Докато карам по подбалканския път, главата ми гъмжи от мисли. Чувствам се, сякаш цял живот съм живяла сама, а сега светът изведнъж е пораснал и се е напълнил с хора.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
