
Предпоставката за Интернет зависимост – Технологията Интернет
В популярната литература често авторите приписват на Интернет статус на едно от модерните чудеса на света. Платформата, някога замислена като метод на обща свързаност за американския промишлен комплекс, в днешно време се е превърнала в един от основните методи за достъп на населението до информация. Тук, под информация, всъщност може да влезе почти всеки аспект от ежедневието. Както могат да се четат новини, книги или статии, така може да се комуникира и социализира едновременно с огромен брой хора. Всичко това от вкъщи или в движение. На много по-ниска цена и по-бързо от колкото „старомодните“ срещи с хора или търсене на книжно четиво. Интернет дава възможност за оптимизиране на усилията към по-голяма ефективност, когато става въпрос за продуктивност. Но само за това ли бива ползван днес? През 90-те години за пръв път е описано състоянието “интернет зависимост”.
Интернет зависимост
Това е натрапчиво желание на човек да влезе в мрежата и неспособността му след това да излезе навреме от там. Изследванията са започнали по две основни направления:
- Това не е заболяване, а симптом на задълбочени сериозни проблеми (депресия, социална тревожност, проблемно общуване и др.);
- Това е самостоятелно заболяване, което от своя страна кара индивида да се самоизолира, депресира и съответно – разболява;
С времето учените са се обединили около твърдението, че интернет зависимостта е по-скоро следствие на някакъв проблем, а не източник или самият проблем. Също така групата, която се води сериозно податлива са децата от 11 до 18 годишна възраст.
През 1995 е основан и първият център за лекуване на зависими от интернет. Негов ръководител е проф. Кимбърли Йънг – тя и нейният екип са дефинирали критериите на тази нехимическа зависимост.
Фактори за наличие на интернет зависимост
За определяне дали един човек е зависим от интернет е прието за период от една година да са налични едновременно поне 5 от следните критерии:
- Интернет занимава ли мислите на човек – занимание за отминала сесия или планиране на бъдеща такава;
- Необходимо ли е да нарастне времето на ползване на интернет за постигане на удовлетвореност?;
- Полагани ли са многократни опити за контрол или спиране на ползването на интернет?;
- Появява ли се чувство за безпокойство, депресираност, раздразнителност или мрачни мисли при опит за намаляне или спиране на интернет?;
- Остава ли се онлайн по-дълго от предвиденото?;
- Налично ли е застрашаване или дори риск от загуба на връзка, работа, образование или кариера, поради прекомерно ползване на интернет?;
- Човек лъже ли близките си или други хора, за да прикрие степента си на ангажираност с Интернет?;
- Интернет използва ли се като начин за бягство от проблеми или за облекчаване на дисфорично настроение (напр. чувство на безпомощност, вина, безпокойство, депресия)?;
Методи за справяне
Правителствата по света са насочени към два основни пътя за справяне – превенция и работа със зависимите. За първото са натоварени обикновенно социалните работници, учителите и самите семейства, в които има подрастващи. За самата работа със зависимостта се разчита на терапевти, групи или специализирани центрове. В момента на писане на статията за България не е известно да има такъв център или обявени групи(предвид пандемията).
Превенция
Социалните работници основно се занимават да направят достъпна информацията за интернет зависимост в средите с най-голям риск и какво причинява тя. Учителите се борят в часовете основно през правилата на школото, като най-често изземват устройствата, чрез които се ползва интернет. Семействата обикновенно прибягват до действия, които видят отвън или до крайни мерки. Въпросът е, че става дума за проблем, който се манифестира чрез прекомерното ползване на интернет. Това е основната причина превенцията в 17-25% от случаите да не свърши работа, понеже не се прави превенция на същинския проблем.
Работа при вече наличие на зависимост
Последните 25 години са се развили много вариации за лечение, като до 2004 се е смятало, че такова няма. Терапевтичната работа е колкото свързана със самата интернет зависимост, толкова и с потенциалния корен. За депресията, тревожните разстройства и социалната дисфункция има много утвърдени практики, но за Интернет се налага много често напълно индивидуален подход. За да се наложи този процес са нужни месеци изследване и дори проби на различни способи, докато заработи за човек и той се освободи от управлението на Интернет. Тогава може да го ползва по предназначение. Поне е ясно – нужна е помощ. Помощта е налична.