Живот с родителите. Необходимост или избор?

Живот с родителите. Необходимост или избор?

Съвместният живот с родителите

В миналото животът с родителите е бил необходимост…
Ние хората сме социални животни и както много други бозайници живеем на групи. Съвременният език ги нарича семейства. Можем да живеем две, три, а понякога и повече поколения на едно място. Само до преди някакви си сто, сто и няколко години в една стая са спели по десет и повече стари, млади и деца. Тогава, разбира се, това дори и да се е отразявало на връзките между партньорите, не е имало кой знае какво значение. Най-често синовете оставали да живеят с родителите си и когато се женели, водели жена си у дома. Дъщерите отивали да живеят със свекър и свекърва. Но тогава други неща са били по-важни и често по-жизненонеобходими от емоционалните преживявания на младите.

Например, оцеляването и прехраната на цялото семейство:

  • Цялата полска работа, която включвала обработка на земята и посевите;
  • Грижата за животните била по-важна от разбирателството между отделните членове на семейството;
  • Често се е отоплявала само една, най-много две стаи;
  • Хората са знаели, че ако са заедно ще оцелеят;
  • Всеки член на семейството е извършвал някаква задача, която допринасяла за общото благо. На току-що проходилите също им е било възлагано да правят нещо полезно, съобразно възрастта им, разбира се.
  • Примерите могат да продължат.

Всички млади жени, които идвали в семейството били работна ръка. Децата, които раждали – също. Колкото по-многобройно било семейството, толкова повече работа можело да се свърши. Е, и повече храна е била необходима. Като цяло всички са били ангажирани с толкова много задачи, че почти не са имали време да се занимават с емоционалните конфликти помежду си. Особено мъжете, чието задължение както през цялата човешка история, включвало работа извън дома. Останалите у дома жени и деца са били наясно с йерархията и са се подчинявали дори и да не искат (най-често на свекървата). В романа си “Железният светилник”, Димитър Талев прекрасно е описал “кой е главата и кой шията”. Било е немислимо да противоречат на глас, да се оплачат или не дай Боже да си тръгнат. Били заклеймявани и зачерквани за цял живот. И понеже от малки момчетата и момичетата са били наясно кой какъв е в семейството, вече като млади мъже и жени спокойно влизали в отредените им роли. Може да не им харесвало, но така или иначе друго нямало. Оцеляването и прехраната на семейството били най-важни. Младите търпеливо са изчаквали да се издигнат в йерархията и на свой ред да станат свекър и свекърва.

Как изглеждат нещата в сегашно време?

Едно изследване на Евростат посочва, че половината от младите българи остават да живеят с родителите си до 30 години. Младежите по-често от девойките предпочитат живота с родителите си, от този на независимост и самостоятелност. За разлика от по-стари времена, сега оцеляването и прехраната се случват без някакви специални усилия. Няма нужда да се става по тъмно, за да ходиш десетина километра пеша, да обработиш декър, два нива и да се върнеш пак обратно. После да разпрягаш добитък, наглеждаш двор и укротяваш жени и деца. Няма място за конфликти и емоционални избухвания. Просто няма време и енергия за излишни неща!
И въпреки лесният начин за добиване на храна, днес младите отново остават у дома, предпочитайки здравата връзка с родителите си пред емоционалната връзка с партньор. Вероятно както и преди, така и сега, все така няма време и енергия за излишни неща. Изглежда възможностите са се умножили няколко пъти, но изборът остава същия, както преди някакви си сто, сто и няколко години. Или поне за половината. Причините това да е така могат да бъдат десетки, но истината е една, макар и различна за всеки.

Каква е Вашата истина можете да откриете с подкрепата на АРХИЕНДЖ!


ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

ЗА КЛИЕНТИ НА КОМПАНИЯТА 24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Галя Йоргова тя е истински мотиватор за хората, с които работи. Пример е как с усърдие и постоянство човек покорява нови върхове. Професионалните ѝ интереси са свързани с диагностика на организации и индивидуална терапия.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ