Как страхът от тъмното и паник атаките са свързани?
Водещи специалисти в сферата на психичното здраве са категорични, че страховете от детството и най-вече страхът от тъмнината имат общи корени с паник атаките в зряла възраст. Периодът, в който се появяват тези страхове в детска възраст съвпада с полагането на основата на паническото разстройство.
В психоеволютивен план това е възрастта между четири и седем години, когато започва да се генерира идеята за смъртта в съзнанието на детето. Тогава в детския свят започва и разбирането за културата. По този начин се обвързват страхът от тъмното и паник атаките и те остават свързани за цял живот. Този страх е един от най-примитивните и се среща почти без изключение при всички групи тревожни разстройства.
При паник атаките се наблюдават и други страхове и опасения, като страх от високо, ужас от тесни пространства и летене, съмнения и притеснения за полудяване и умиране. Те протичат с бурна вегетативна симптоматика от страна на сърдечно-съдовата, централната и периферната нервни системи и интензивна психологическа и емоционална компонента.
Драмата на нощта и връзката й с паник атаките
Човешкият вид е адаптиран към дневен начин на живот. Цялата активност е пренесена към светлата част на денонощието и нощното зрение при нас не е добре развито. В праисторическите времена с настъпването на нощта, и риска за живота се увеличава. Ловуващите хищници трудно се разпознават в тъмнината. За древните хора е било задължително да намерят сигурно убежище преди настъпването на мрака. Тъмнината съдържа в себе си паническият ужас от смъртта в несъзнаваното на хората. Психодинамиката на мрака се прелива в страха от умирането при паническото разстройство.
Паник атаките и загубата на контрол в тъмното
Страдащите от паник атаки са изначално контролиращи хора. Това да знаят и виждат всичко ги успокоява. Останалото, което е извън техен контрол, ги дисбалансира и отключва тревожна симптоматика. Закономерно тъмнината е един от тези отключващи фактори, а “причерняването” е сред най-разпространените симптоми на паническо разстройство.
Диагностични критерии за разпознаване на проблем с тъмното.
Страдащите от тревожности рядко споделят с околните страха си от тъмното и от заспиването. За този симптом добрите и опитни специалисти съдят косвено по следните специфични поведения на клиентите:
- Болните не обичат да остават сами, особено вечерно време и през нощта. Когато се проследи анамнестично се оказва, че организират нещата така, че винаги да има някой познат или близък наоколо;
- Те харесват да заспиват и да спят на включено осветление. Често оставят телевизора или компютъра да работят по време на сън;
- Стоят до много късно през нощта, докато не заспят от изтощение. Обясняват на близките си, че са нощни птици, работят по-добре и са по-адекватни по тъмно;
- Трудно им е да се отпуснат и да се предадат на съня, стряскат се многократно докато заспиват;
- Сънят им е повърхностен и накъсан, будят се често, не са отпочинали и не са се наспали на другия ден;
- Активни са нощем и изместват цикъла на бодърстване към малките часове.
Да отлагат до последно срещата с тъмнината им помага да преодолеят основният си страх от смъртта.
В психотерапевтичните случаи се установява, че пациентите имат смътното усещане за паники в ранното си детство и като правило те се появяват преди страха от тъмното. Дълбоко заровено в несъзнаваното дебне опасението за смърт. Сряскащи са въображаемите, сякаш извадени от приказки персонажи, стаени в сенките, които обитават мазета, килери и тоалетната. Детското подсъзнание рисува най-лошите и драматични картини. Децата са уплашени, че са сами и няма кой да ги защити. Така този страх се прокрадва в живота на вече възрастните хора, оформен като паник атаки.
Лечение на страха от тъмното и паник атаки.
Колеги в областта на детската психотерапия споделят, че забутаните в килера на несъзнаваното страхове в детска възраст не изчезват. Те имат своя собствена динамика и се развиват и обогатяват скрити там. С оглед на продължителната експозиция налагат комплексно лечение с широк психотерапевтичен план. Полезни са терапевтичните проекти по следните направления:
- Работа по сънищата на пациентите с анализ и акцент върху кошмарите;
- Разглеждане на приказки и митология с преформулиране на когнитивните изкривявания на историите;
- Десенсибилизация към тъмното;
- Претълкуване на значими травматични събития от детството и интегрирането им към личната история на пациента.
В повечето случаи лекувани навреме, детските страхове не оставят трайни поражения върху психиката. Още повече, че при децата се постига бързо повлияване, особено когато се интервенира адекватно. Прехвърлени обаче в зрелия живот, с прояви като паник атаки, налагат продължително психотерапевтично лечение. Независимо от доброто повлияване се изисква по-голям ресурс за овладяване на проблема. Торбалан е пораснал! Вие също! Вече можете да се погрижите за изплашеното дете!
