logo

Over 10 years we helping companies reach their financial and branding goals. Onum is a values-driven SEO agency dedicated.

CONTACTS
ОТ ПРАКТИКАТА Хранителни разтройства

Хранително разстройство и майката

“Майка ми прикрива, че имам хранително разстройство”

Преди около година отключих хранително разстройство. Причината беше сериозен конфликт с майка ми, в който я заплаших, че ще се самоубия. От тогава спрях да се храня, после започнах да се тъпча, а накрая и да повръщам. Отслабвах, после напълнявах драстично. Започнах да се държа странно, да избягвам срещи с приятели, да се крия, когато ям. Не исках никой да разбира, че имам проблем с храненето, но имах чувството, че майка ми знае. Не казваше нищо, но разбирах по погледа й, например когато изляза от тоалетната след повръщане…

Прикриването

С течение на времето много пъти се убедих, че майка ми ми е съюзник в поддържането на хранително разстройство. Вероятно се чувстваше толкова гузна и виновна след онзи наш скандал, че не смееше нищо да ми каже. Напротив, много ми съдействаше в неловки ситуации пред хора, които започнаха да ме подозират.

Примерите са много:

  • На семейни събирания, когато избягвах да се храня и роднините ме питаха защо не ям. Майка ми веднага ме оправдаваше, че съм обядвала късно, или че съм дегустирала докато готви и за това не съм гладна.
  • Когато на близки им правеше впечатление, че много съм отслабнала или обратното, майка ми ги уверяваше, че е от стреса в училище или измисляше някакви други причини.
  • Веднъж, когато баба ми ни гостуваше, бях забравила да пусна водата след повръщане. Баба ми ме попита защо съм повръщала, дали не ми е лошо, а майка каза, че не съм аз, а тя.

Най-фрапиращо беше поведението й, когато реших да посетя психолог

В един момент изпаднах в период на продължителна анорексия и здравето ми се влоши. Личната лекарка ме накара да се консултирам с психолог. Отидох с мама. На консултацията тя се държеше много странно, сякаш приемаше всяка дума на психолога като атака срещу нея.
В кабинета имаше кантар и психологът ме помоли да се премеря. Теглото ми беше очевидно под нормата. Психологът започна да ми задава въпроси за хранителното разстройство, все пак беше ясно, че за това съм там. А майка ми реагира бурно, заяви че нямам никакво хранително разстройство и че сигурно ми има нещо на щитовидната жлеза. Буквално избягахме от кабинета…

Истината за хранителното разстройство

Майка ми започна да ме води на различни лекари, беше убедена, че имам някакво заболяване, различно от хранително разстройство. Или поне добре се самозаблуждаваше. Тъпчеше ме с билки и отвари, здравословни храни и какво ли още не. Накрая ми писна и реших открито да й кажа, че наистина имам проблеми с храненето и искам да ходя на психолог. Тя отново каза, че това са глупости, но се съгласи да провеждам терапия.
Сега, с помощта на психолога, се опитвам да се оправя. Подобрявам се. А майка ми още се прави, че нямам хранително разстройство.