logo
ОТ ПРАКТИКАТА Хранителни разтройства

Анорексия и алкохол – 1

Как с алкохола си докарах анорексия?

Злоупотребата с алкохол и анорексията белязаха повече от десет години от живота ми.
Имах много тежък пубертет. Спомням си колко ужасно се чувствах, изпитвах ужасна тревожност за всичко. Поради факта, че по рождение имам физически недостатък, постоянно бях социално дисквалифицирана. Чувствах се като аутсайдер в средата си. Единствено учейки денонощно успявах да забравя за реалността.

Началото

Когато бях на дванайсет, реших че повече не искам да съм “зубър” и започнах да пия алкохол и да пуша цигари. Това(по моя преценка) ме правеше готина сред връстниците ми, а и беше перфектния начин да отмъщавам на родителите ми, които не понасях по онова време.
В началото беше безобидно – пиех по няколко бири на ден и установих, че благодарение на това не чувствам онази ужасна тревожност. Реших да спра да уча толкова много, защото това ме напрягаше все повече. Развалих дисциплината си в училище и започнах да бягам от часовете. За около година си понижих успеха до максимум “тройки” и бях постоянно с предупреждения за изключване, но все пак успях да завърша основното училище.

Тревожност и алкохол

Приеха ме в езикова гимназия – без изпити – по болест. Там нещата с алкохола се задълбочиха. Не понасях новите си съученици и тревожността ми се завърна, което наложи да увелича приема на алкохол. Всяка сутрин си правех смес от водка и кола, това ми беше дозата за часовете, а след училище отивах в близкото кафе, където пиех бира и играех карти. Прибирах се вечер и директно лягах да спя, пияна. В началото родителите ми мислеха, че много се изморявам, но дори когато разбраха, че се напивам, нищо не се промени. Манипулирах ги, че ще избягам от вкъщи и никога няма да ме видят и тъй като те знаеха, че съм способна на това, не смееха да ме санкционират по какъвто и да било начин.

Алкохол вместо храна

Пиенето на алкохол ставаше все повече мое ежедневие. В даден момент почти спрях да ходя на училище, директно отивах в кафето, започвайки с бира от 7 сутринта. Пиейки бира по цял ден, разбира се, не усещах глад и постепенно храната започна да отпада от навиците ми. Понякога се хранех нощем – т.нар. махмурлийски глад. В началото поддържах тегло в норма и то доста дълго време. Чувствах се прекрасно, най-накрая не бях аутсайдер. Забавлявах се и нямаше и помен от тревожността, защото поддържах перманентно състояние на опиянение. Успях да завърша и гимназията, въпреки всичко. Просто ходех на всички контролни и изкарвах хубави оценки. Дойде време за кандидатстване в университет и тъй като сама се подготвях, се налагаше да стоя повече време вкъщи.

Анорексия

Естествено това не ме спираше да приемам алкохол – купувах си тайно, но все пак количеството не беше такова, на каквото бях свикнала, а продължавах да гладувам. Това, в комбинация със стреса от изпитите, започна да се отразява на теглото ми. За няколко месеца свалих около десет килограма, тъй като започнах да повръщам всичко, дори и бирата, която пиех. В даден момент не можех и да пия. Анорексията, която си заформях с години, вече беше и видимо на лице…

Следва продължение