Епизод 85
Лигите около Гошо се сгъстяват. От всеки новопристигнал автобус за фирмения тиймбилдинг слизат нови и нови регистрирани в Тиндър госпожици и госпожи. Веднага щом забележат Гошо, бързат да се навият около него като змии. С много мъка, няколко отпрани подгъва и дузина зацапвания с червило успявам да ги развия от ръцете и врата му. Напълно съм наясно, че следващите два дена това ще продължава и само да мигна, ще ми го отмъкнат. Като с вендузи се закачат за него, фиксират го с поглед и започват да размятат екстеншъни и изкуствени мигли ту наляво, ту надясно.„Внимавай да не му изсмучат костния мозък!“ – подхвърля Деската и с Нечко се заливат от сямх. „Ха-Ха!“ – отговарям.
Цялата фирма вече е тук, заедно с офисите от Варна, Бургас и Велико Търново.
С Деската, Нечко и Гошо стоим на алеята пред хотела и бройкаме пристигащите автобуси. Четиримата дойдохме с кола и бяхме първи, естествено. Преди нас беше само Протежето, която тича напред-назад с някаква папка в ръце, отмята разни неща, говори ту на слушалките в ушите си, ту в една смешна тръба като по състезанията и ръкомаха като диригент. Отвреме-навреме се спира за по едно изречение с нас и пак хуква. Деската обяснява: „Шефът ѝ възложи да организира целия тиймбилдинг, и неофициално я направиха Административен директор, но си изпълнява и секретарските задължения. Чака си официалното назначение.“ А такааа! „А аз защо не знам??? Защо не сте ми казали и как така не сме го отпразнували???“ „Ами ти, Ели, постоянно си кисела! Фучиш като вещица, ако се заговори за бебета, цупиш се на целия свят, а и откакто се премести при Гошо, спря да излизаш с нас!!!“ Тъкмо да ѝ кажа, че нещо се е объркала и тотално греши, и Протежето изниква отнякъде. „Да, Ели! Явно се страхуваш да не забременееш от разговорите за бебета!“ „Абе вие какво? Да не сте се наговорили?“ Въображението ми енергично кима в знак на съгласие. Предпочитам тази тема да спре!
Опитвам се да им се ядосам, но някак не ми се получава!
Точно тогава Гошо ме прегъща през раменете и се повличаме след тълпата за първата среща на фирмения тиймбилдинг.
Построили са сцена до басейна в двора на хотела. Сядаме на най-задните места, само нашата групичка, така че хем да виждаме сцената, хем да чуваме какво се говори, хем да можем да прескачаме до бара. Изреждат се да се изказват собствениците на фирмата, съдружниците и някои от шефовете на отдели. Шефът също се изявява, като говори за резултати и бъдещи планове. Казва, че обича да участва в сбъдване на мечти. Разказва как си е мечтал като дете да говори пред много хора, които да го слушат с интерес, и че е успял да го постигне. Завършва речта си ефектно с „Правете повече от това да мечтаете. Действайте!“
Накрая отправя похвали към мен. Кисело се ухилвам на аплодисментите в моя чест. Получавам плахи потупвания по раменете. Протежето също е похвалена, а Гошо и мъжът на Деската я повдигат на раменете си, да я видят всички. Изчервява се като домат и се опитва да се скрие. Чудя се къде е Валери. Да не забравя да питам после. Цялото официално откриване продължава два часа. Има презентации, рекламни клипове и отново бъдещи планове. На открито сме, но въпреки това започва да става задушно и все по-често поглеждам към хотела. Нямам позиви за паник атаки, но превантивно искам да се измъкна от тълпата и шумотевицата.
След около час и половина откриването приключва и обявяват програмата. В следващите два дена ще има разходки, организирани игри, закуските ще се приготвят от известен готвач от телевизионните предавания, ще има няколко дискусии, уъркшопи и дори лекции. И разбира се, партита до сутринта. Темите ми изглеждат супер интересни и вече нямам търпение да стане утре и да чуя партньрите ни от Лондон. После се сещам, че така Гошо ще остане сам. Представям си как около него кръжат и го накацват госпожиците с профили в Тиндър. Гледат го и го оглеждат, а някоя може и да го пипа…… Ясно! Лекциите отпадат. „Елица, мисля утре да чуя хората от Лондон какво имат да кажат. Ти ще дойдеш ли?“ Еха! „Осмели се да мечтаеш“ – се казваше в една реклама….. не се сещам коя! Слушам съвета на Шефа и действам: „Да, мило, ще дойда!!“
