Татко и Велизар изчезват! Епизод 70

Татко и Велизар изчезват! Епизод 70

Епизод 70

Още нямам костюм за Хелоуин, а остават осем дена до купона. Не искам да участвам в чуждоземни празници. Имаме си хубави български обичаи и тези американски измишльотини са ми фалшиви. Не, че ще надяна кукерски костюм и ще подскачам на един крак, де! Чувала съм, че тежат по 50-60 кг. И миришат ужасно. Въображението ми се събужда. Обличали са го милиони хора, опирайки всякакви части от тялото си. Потили са се и дори са пърдели вътре….. Никакъв шанс! Защо ми трябваше да се навивам на „Карнавала в офиса“, както го обяви Деската. Такова вълнение цари, че няма кой да върши работа. Всички само за това говорят. Все едно се намирам в кошер. Ходят напред-назад, разменят се имейли, събират се на групи и шушукат. Даже в тоалетните се крият шушукащи групички. Носят се слухове, че се делят на отдели. Сис админите щели да се облекат като зомбитата от „Карибски пирати“, счетоводството щели да са „Панаир на суетата“, а административния отдел – „Нощ в музея 3“. Деската и Протежето предлагат да се нагласим като „Вещиците от Истуик“. Категорично отказвам. Да си търсят третата вещица от Фръцлите!

И Гошо се вълнува. Намерил си е костюм на Великият Гетсби и ме навива да му бъда Дейзи. Хм!!!

Идеята не е толкова лоша и след работа посещавам мама. Помня, че има дълъг гердан с изкуствени перли, и паунови пера, с които си играех като малка. Ако още ги пази, може да участвам в цирка в офиса. Мама е странна! Една такава бавна и мълчалива. Велизар го няма, а на въпроса ми къде е не получавам отговор. Само сумтене. Татко също го няма, нещо не е както трябва. Гардеробът зее. Половината е празен. Липсват домашните чехли на татко и екипировката му за риболов, която обичайно виси в коридора. Не мирише на готвено, телевизорът не работи….. никъде не виждам запалени ароматни свещи!!!! „Мамо, какво става тука???“ „Баща ти си събра багажа и се премести да живее в къщата. Още не е готова, но отиде. Взе Велко със себе си. Не знам какво се случва там с детето ми. Не ми дава да отида. Щял да ми се обади, когато…… не каза кога! Всички ме изоставихте! Толкова се грижих за вас, и как ми благодарите??? Като ме изоставяте!!! Помолих бай Киро да отиде да ги види и да ми каже какво става. Обади ми се същата вечер, много странен и каза само „Умът е градина, в която волята е господар“. Не иска да каже нищо повече! Ще полудея!“

А такааа! Миналият път като идвах бяхме двамата с Гошо. Татко и Велизар си бяха в къщи и не си говореха. Велизар си стоеше в стаята и от време на време претичваше до кухнята, а татко му изръмжаваше. Гошо и татко отидоха на балкона, ужким да пушат, и стояха там почти един час. Аз също ходих и се опитах да разбера за какво си говорят, но докато бях там, мълчаха. Дааа, нещо се случва. И вероятно Гошо знае какво!

Странното е обаче, че мама не изглежда разстроена.

Не се връзва. Обикновено почти всеки ден слушам за нейните грижи и за нашата (не)благодарност. След тирада като днешната се гърча като набоден червей и се втурвам да правя всичко каквото иска, но този път е различно. „Мамо, не знам какво да направя за татко и Велизар. Дойдох за перлите. Моля те да ми ги дадеш, ще празнуваме Хелоуин в офиса и ми трябват. Не мога да остана за вечеря, защото Гошо ме чака.“ Мама ме гледа опулено. Въображението също. Присъединявам се към тях. Сещам се, че вчера бях при Магьосника и му се оплаквах от тиранията на Мама. И какво от това! Къде е връзката??? Все пак ми дава перата и гердана.

Харесвам Дейзи, която ме гледа от огледалото. Гримьорката направи всичко, което исках, и съм почти доволна. Само дето си е пладнешки обир. Сигурно определя цената, като хвърля зарчета сутрин. Гошо изглежда зашеметяващо като Леонардо ДиКаприо в Гетсби. Даже е по-хубав! Смятам да го държа за ръката дори и в тоалетната. Фръцлите, естествено, веднага бързат да ни наобиколят и „случайно“ застават между двама ни. Започваме да се разделечаваме и вече държа само пръстите му. Съскам!!!

Фръцлите, пременени като русалки, „отплуват“ покрай „зомбитата“.

Самите „зомбита“ изглеждат съвсем като себе си. Не знам дали са се преобличали, но не би имало особена разлика. Някой от тях даже ГОВОРЯТ, явно вече са пили по няколко бири. Техен ред е да ни наобиколят. Оставям Гошо при тях. Няма опасност, докато са заедно. Ще обсъждат новостите в програмирането. Спокойно продължавам към Деската и Протежето, под одобрителните погледи на колегите. Харесва ми!

В полунощ шефът, облечен като Зевс, изнася кратко слово. Не чувам нито дума. Вече се заливаме от смях с двете вещици от Истуик, докато отваряме поредната бутилка с …… нещо.



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ