Kоледен епизод
Ще рухна, гърчейки се в панически пристъп! Абсурдно е да дойдат всичките ЛЕЛИ на Коледа! Прилошава ми! Хващам Гошо за лакътя, докато мама ми обяснява в телефона реда на пристигането на “трите влъхви”. В случая – четири!!! Плюс сестрата на Татко. Значи – пет!!! Гошо ме гледа опулен и твърди, че го боли лакътя. Усещам сълзи в очите си. Затварям телефона, без да кажа и една дума. Лягам на дивана и се сгушвам в големите възглавници в опит да стопирам виенето на свят, гаденето и киселото настроение. А още няма осем часа… сутринта… в чудесно планирания съботен ден!
Телефонът звъни! Не вдигам! Гошо му изключва звука.
Днес трябваше да обядваме с Рени и Деската – семейно. Рени иска да ни запознае с шотландеца – все му забравям името! Те ще бъдат в София само за три дни! Сега обаче е изключено да изляза в това състояние. Дишам учестено и се опитвам да броя. Не става! Гошо ме моли да го пусна. “Извинявай, не знаех, че те стискам.” Мама трябваше да ми каже още през лятото какво е намислила за Коледа, за да имам време да се подготвя психически. Опитвам се да не си представям какво ще ми се случи в тази компания, но Въображението ми е толкова въодушевено, че трудно го удържам. Тонове мазна храна, украсяване на целия апартамент с каквито боклуци има на пазара, крясъци, смехове с отворена уста, влизане и излизане, бърсане с мопа, тъпчене с баница… Ще заприлича на селскостопански двор с всички видове животни: крави, свине, кокошки, гъски, няколко коча, два пауна, три лисици и един ленивец. И най-вече неидентифицирани разноцветни чуждоземни животни. Въображението ми се задавя… Рева! Гошо се пули отново.
Телефонът звъни! Не вдигам! Гошо вдига…
Наблюдавам как през цялото време, докато участва в разговора, лицето му си сменя цветовете. Като коледна лампичка! Не казва и една дума. Двайсет минути по-късно Гошо затваря. Гледа ме. Разбрал е всичко. Чудя се кой първо ще има панически пристъп – аз или той. Отваря си устата. Затваря я. Пак я отваря и пита дали искам да погледаме спортния канал и да пием бира вместо кафето, което вече изстина. Съгласявам се! Носи две кенчета и пуска телевизора. Тъкмо започва мачът Локомотив (Мездра) – Спартак (Плевен). Питам го за кой отбор сме. Не отговаря. Гледаме го в пълно мълчание! Спартак (Плевен) печелят! Нямах представа, че мачовете действат толкова успокояващо. Интересно защо запалянковците се изнервят!? Размирици, бомбички…. Не смея да попитам. Изпиваме всичката бира.
Доста съм замаяна и не знам дали да ходим на този обяд. Гошо изфъфля, че отиваме и точка по въпроса. Искал да се запознае с шотландеца и чакал тоя обяд от седмица. Нямало да допусне извратените ми роднини да му съсипят съботата. Тъкмо да се обидя, но кенчетата бира на гладно вземат превес и заедно с Въображението ми се съгласяваме, че роднините ми са извратени. Гошо се врътва и залитайки, отива да си вземе отрезвяващ, студен душ. Решавам да го последвам. Ще е странно да отидем пияни като мотики.
Телефонът звъни пак! Мама! Вдигам…
Този път стоически понасям цялата идваща информация, касаеща селскостопанския двор. Не споря, когато се оказва, че ще взема половината Лели от някъде си и не припадам, когато разбирам, че у нас ще спят част от чуждоземните животни. Съгласявам се и с указанията да се погрижа за подаръците на някакви деца. Мисля, че става дума за Лелини деца. Дори предлагам да занеса коледна украса, при което мама е толкова изненадана, че млъква и затваря, преди да успея да кажа: Чао! Доволна се запътвам към Гошо, като се подпирам на стените на коридора. Той ми казва “Шшшшш! Ела тука”. После – не казвам!
Накрая, душът е леден и си свършва работата.
“Няма проблем, да идват всичките дегенератчета!” – казва Гошо. “Ще играем цялата нощ на Коледа на Fortnite! Ще ги съсипя!”
Ренката ми звъни. Промяна в плановете. Те няма да идват на обяда, но е организирала парти с ходене на ресторант през следващата седмица. Пожелават ни готино изкарване с Деската.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива