Епизод 19
Еличка прекалява с тия паники. Гледам, и на Гошето взе да му писва. Последният път го чух да казва, че си измисля паники, за да не ходят при техните. Хем му се ядосвам, хем и на мен ми се струва, че момичето прекалява понякога. То не, че родителите му са стока… За толкова време, веднъж не ни поканиха у тях! И у нас не искат да идват. Не ми и трябват! Онази като ме погледне с нейните изпъкнали жабешки очи, тръпки ме побиват. Заради такива хора разнасям червената гривна. Жалко, че Еличка не иска да носи червено. Постоянно ме ядосва, не ме слуша. А баща му! Мухльо. Археолог бил! Ходи да се напива и да закача студентките из пущинаците. Брадата му виси до коленете. Оххх… Децата да се стегнат и да се уточнят.
Часовникът тиктака. За кога чакат да раждат?…
Дано Вельо намери закуската. Сложих я зад буркана със захарта. Ако баща му види баницата, нищо няма да остане за детето. Добре, че се сетих да взема половината за Еличка. Само кожа и кости е. Ще си докара анорексия. Глей я тая от цветарския. Що се е напъхала в тоя клин? Като прищипана стои. Две внучки има вече. Ех, как ми се гушка бебе. Да го роди Елица, пък после аз ще им го гледам. Нека си се върне на работа. Хич не ми трябват двамата. Моето внуче ще е по-хубаво от внучките на тая от цветарския. Глей как се навежда! Касичката й лъсна. „Здрасти, Маце! Да ти взема ли и на теб кафенце? Ще ми наглеждаш ли магазина? Ей-сега се връщам.“ Нещо не върви магазинът напоследък. Откакто отвориха големия на кръстовището, ми дръпнаха повечето клиенти. Те продават и от големите папагали, и разни влечуги. Аз нямам място за такава гад. А и са точно до спирката. Всички случайни при тях отиват. Сега тука идват само тези от квартала, дето си се познаваме и си имаме приказка. Нямам и желание вече. Омръзна ми да влача тия чували напред-назад. Моят Георги постоянно е по командировки. Не се спря, тоя човек. Оставя ме сама да се трепя, с болното дете. Не го е грижа. Ама не ща и в къщи да ми висне за постоянно! Всичко изяжда, хърка нощем, не мога да спя от него. Цапа. Заяжда се, смее ми се за талисманите против уроки. Само се караме. Каква съм, няма угодия! Хаха.
Ама и тая прави едно кафе. Всеки път ми иде да ѝ предложа аз да го направя!
Как се мотае, със скорост на охлюв си мърда ръчичките! Айде, че ми е отворен магазина и ще стане некоя беля, ма! „Маце, мерси много. Днес внучките ще идват ли? Да ги намачкам? Мини да ти дам билката, донесоха ми я… Да, да, добре ми е Еличка! Скоро не е имала паники. За бебе работят.“ Кво е заразпитвала… Добре, че Велизар няма такова чудо. Да ходи нощем по болниците. Нищо ѝ няма на Елица. Толкова ли не може да устиска?! Всички ще умрем, все някога.
Ето, знаех си! Докато ме нямаше, мопсчето опънало крачета и подбелило очите! Тия мошеници явно са ми пробутали болно кутре. Не може току-така да умре животинката. Какво да правя?! Ето го ветеринарчето от съседния блок. Голям късмет! Успява да свести кутрето. Съветва ме да го върна. Той може би знае какво е това, паническо разстройство. Някой ден ще го питам. Какъв е едър. Хубавец. Хубави деца ще прави. Тия от Гошко ще са анемични, горките. Елица слаба, Гошко дребен… Сигурно ветеринарят е софиянец. Те са такива големи. В Бургас сме фини, нежни – аристократи. Кога стана обяд? Добре, че офисът на Еличка е близо. Ще ѝ дам баницата. Прави се, че не обича. Ще си изяде всичко. Тя какво си мисли, че като е голяма, вече не ми е дете. Ха! И да я напляскам мога. Снощи беше омърлушена. Пак са се джафкали двамата. Да не забравя баницата!
Ще викна Вельо и Жоро отново да подредят стоката. Така не стои добре. Ще викна и Елито, че има око за тия работи. Задушавала се, тука ѝ миришело. Ще изтрае пет минути! „Добър ден, заповядайте! Имаме, имаме, сега ще донеса чувала.“ Най-обичам тези, дето само гледат…
Днес е много добър ден! Няма паники и тичане по болници.
Такъв оборот не съм имала от миналия месец. Откъде се взеха тия французи. Купиха сиамката! И храна за два месеца ѝ взеха. Платиха си, без да коментират. Още двама такива клиенти, и мога да почивам цял месец. Купих на Ели няколко дрешки. Толкова е хубаво, като я видя усмихната. Така мило ми казва „мамо“. Боже, кога порасна това дете? Беше толкова сладко бебе. Хранеше се съвсем нормално!! И Велизарчо… Сестра ми идва в края на седмицата. Ще спи при Елица. Така ще имам официален повод да ходя всеки ден. Гошо ме гледа като бурсук, като ида. Вместо да ми благодари! Време е да вкарам малко ред…
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
