Епизод 20
Много ме дразни фризьорката! Два пъти вдига цените за един месец! Не съм имала такова усещане досега. Все още не съм наясно дали имам паника или просто съм в истерия. А само искам да си боядисам косата. След два дена идват партньорите от Лондон. Делегация от 12 души. Шефът каза да ги поема от пристигането им на летището до изпращането им на летището. Супер! Това го мога! Нямам бели коси, но „освежаването на цвета повишава самочувствието“, както казва Протежето. Цяла сутрин избирах боя в магазина и се спрях на гарваново черно. Според Гошо ще ми отива. Писна ми да ме наричат блондинка. Смятам да спестя от фризьор. Едва ли е толкова сложно. Просто се нанася боя върху косата. Много жени си го правят сами. Мама никога не ходи на фризьор. Тя сама се боядисва и се подстригва. Подстригва и брат ми, и мен ме подстригваше като дете. Татко рядко се появява в къщи, но преди да започне тази работа, подстригваше и него.
Чета инструкциите. Нещата очевидно са прости.
„Смесете боята с оксиданта. Разклатете добре. Отчупете капачето“. Разклащам! Отчупвам капачето. Хвърчи боя! Получавам странен пристъп. Според Гошо на истерия. Рева! Отнема ми 40 минути да почистя. Решавам, че е останала достатъчно боя. Оказва се, че не е достатъчно. Стига само за скалпа и слепоочията. Гошо казва, че отива до магазина. Едва издържал миризмата. Аз също, но не се оплаквам. Запалвам цигара, за да се успокоя… не помага! Телефонът звъни! Гошо! Е, как да говоря сега? И двете ми уши са черни! Челото също! Имам пръски и по лицето! Стоят като черни татуирани лунички. Втурвам се да търся слушалките. Не ги намирам! Гошо се отказва да звъни. Пише! Искам ли мокри кърпички. Подиграва ли ми се? А така! Ръкавиците са имали дупки! Пръстите, новият ми маникюр, големи участъци от ръцете, телефонът и слушалките са сиво-кафяви… Идва втори пристъп. Георги пристига от магазина. Вижда ме и излиза. Крещя!
Двайсетте минути с боята ми се струват дни. Толкова съм безпомощна! Отново плача.
Облекчението от измиването обаче е кратко. Ушите ми остават черни. Татуираните лунички сякаш са циментирани. Маникюрът ми е безвъзвратно съсипан. Иначе цветът е страхотен! Черното се е хванало добре по целия скалп, както и покрай ушите. Дълго се чудя дали да погледна отзад. Поглеждам… Отново крещя! Гошо казва, че и сърбин би се изчервил! Предлага да повторя. Поглеждам го и той бързо тръгва към кухнята. Чувам отварянето на бира! Естествено! Идва и ми предлага бирата. Гоня го с крясъци. Започвам да търкам лицето си. С каквото намеря. Лосион за почистване на грим! Крем за лице, ръце и крака. Сапун. После препарат за съдове, оцет и сода за хляб. Така пише в нета. Не става! Обмислям дали да пробвам с белина. Ще полудея! Гошо преминава бързо през стаята, като активно отбягва погледа ми.
Пробвам с белината! Не става!
Опитвам се да махна маникюра. С лакочистител не става. Успявам все пак да отчопля няколко люспи… Кожата на лицето ми се зачервява и започва да се бели. Основно там, където е натъркана с белина. Там, където съм пропуснала с белината, става алергична реакция от боята. Гледката е страшна… Редуват се червени участъци с ярко червени подути участъци. Отивам при Георги, потресена. Той продължава да ме отбягва. Струва ми се, че се смее. Не съм сигурна. Едва ли е толкова луд! Вземам бира от хладилника, пия на големи глътки.
Напрежението намалява. Спирам да редувам рев с крещене. Оставам само с рева. Няма помен от паник атака. Засега. Успяла съм да махна част от луничките. Черното от ушите също. Сега са ярко червени с големи висящи парчета кожа. Като ги пипам, боли. Гошо предлага да не ги пипам. Тогава нямало да ме боли. Кремът за крака успява да залепи кожата на ушите. Окопитвам се малко и се обаждам на мама. Тя предлага да се намажа със зехтин. Заради алергичната реакция. Намазвам се! Сега подутите червенини стават лъскави, като великденско яйце. Отчаяна съм. Питам Мама дали ще дойде да ме боядиса отзад. Не можела! Щели да пътуват с татко до някаква къща. Отново! Какви са тия къщи? Гошо отново излиза. Този път да кара колело. Заболяло го корема…
… и много му сълзели очите от миризмите на препаратите, имал нужда от въздух! Гадняр! Сигурно все пак ми се е смял…
Седя на кухненската маса. Изтощена съм, направо съм смазана! Ще откъсна главата на тъпото Протеже! Паля цигара и вземам телефона. Гледам си пръстите на ръцете, в сиво-кафяво-розови оттенъци. Вече нямам сълзи. Днес е събота. Имам ден и половина за поправка на щетите. Звъня на фризьорката. Да, имала свободен час за днес. Да ме запише ли?…
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
