Сланината. Епизод 89

Сланината. Епизод 89

Епизод 89

„Стой там и не мърдай, нещастнико! Взел съм те на мушка и ако мръднеш, една седмица няма да можеш да седнеш!“
„Чакай, Георги, какво ти става? Къде си? Не те виждам. Криеш се някъде. Какво съм ти направил?“
„Бай Киро, в моя двор си, без да съм те канил! Какво носиш в тая торба? Знам аз какви ги кроите с Евгения! Ти може да си мислиш, че си омагьосал всички в селото с твоите простотии, но баба Станка и баба Нушка са мои хора! Те са ви видели, като сте си шушукали с жена ми! Била ти е на гости, нали? Знам, знам.“

„Георги, заклевам се, не съм канил жена ти и бързах да я отпратя да си тръгне. За малко да ми се разсърди, че я гоня!“

„И това ми е ясно, но се съгласи да донесеш на Велизарчо сланиниката, нали, сволоч! Знам, че Евгения харчи при тебе поне 300-400 лева на месец за твоите измишльотини. В къщи отвсякъде висят, тропат, дрънчат, спъвам се в тях! Да знаеш, до гуша ми е дошло!“
„Георги, тя ме преследва! Звъни ми по нощите да ме пита за разни лекове.“
„Знам, не ти е лесно и на тебе. И на никого, към когото Евгения някога е проявила интерес. Но няма да допусна да ми се месиш в семейството! Пари за детенцето даде ли ти?“
„Мммм да. Ето.“ – Хвърля шепа смачкани банкноти от по 20 лв. на земята.
„Добре. Остави чувала, където си. След това се обръщаш кръгом и като ти дам сигнал, изчезваш с най-голямата възможна бързина. Повече не искам да те виждам наоколо и ако разбера, че пак си говорил с жена ми, ще те взривя, заедно с цялата ти мошеническа фабрика! Разбрано?“
„Разбрано, Георги!“
„Кръгом, марш!“

***

„Велизаре, ела тука!“
„Какво, татко?“
„Слушай сега. Възлагат ми един обект. Трябва да замина за две седмици. Тука с тебе добра работа свършихме. Много съм доволен. Ти поработи добре. Почистихме, оправихиме канала, водопровода, монтирахме бойлера и пуснахме топлата вода.“
„Да, татко, добре станаха нещата.“
„Докато аз съм на обекта, ти трябва да продължиш работата. Има да се прекопае цялата градина, да се извадят трите пъна и всички саморасляци от китайска палма, че растат с часове и след две седмици няма изваждане. Тая ограда ще я сменим, но ще е по-натам. Засега искам да стегнеш старата ограда, да забиеш коловете, където са се извадили и да заковеш дъски, където са се отковали. След това да я боядисаш. Има една кофа боя в мазето. Записваш ли си, че станаха доста неща? Като се върна, искам да си ги свършил всичките.“
„Не.“
„Вземи лист и молив от къщата и започвай да записваш.“

„Да, татко. А ще ми оставиш ли някакви пари? Какво ще ям?“

„Платил съм във фурната да ти дават по един хляб всеки ден. В шкафа има ориз, разни там спагети и макарони, леща, боб, олио и подправки. Друго – каквото расте наоколо. Ей ти градина, марули посадихме, лапад, лук. Покрай пътя има коприва. И риба в реката. Ще ти оставя и тия пет буркана със сланина, пратка от майка ти. Ще изкараш и повече от две седмици без проблем. Баницата, дето е пратила, ще я изядем довечера.“
„Татко, а ако се наложи да се обадя по телефона?“
„Ето, това ми е първият мобилен телефон, който си купих. Siemens. Много е здрав и компактен. Екранчето му е черно-зелено като на Правец, но си работи! Даже имаше и някаква игра, ако си спомням. Ето, виж.“
„Принцът на Персия. Тоя телефон го знам. Татко, не знам как ще издържа две седмици!“
„Глупакът търси щастието в далечината, мъдрецът го засажда под краката си, Велизаре. Гледай да издържиш, че иначе лошо ти се пише. Да знаеш, че имам шпиони в селото. Ако се опиташ да не издържиш, ще ми докладват.“

***

Мама казва: „Ходих на вилата. Много съм притеснена за Велизарчо.

Знам, че правя всичко за него, а момчето ми е нещастно. Ама от какво е нещастно?? Всичко си има!! Грижа се за него така, както съм го правила от първия ден на раждането му. Помагам му да си измие и среши косата, знаеш колко му е гъста и къдрава, и отзад на тила никога не я разсресва както трябва. Готвя му, пера го, подреждам му стаята, оправям му леглото. От нищо не съм го лишила. С лелите ти сме му намирали все здрави и хубави момичета, ама той не ще. Ами като не ще момчето, какво…..? Няма насила да го женим, я! Вече не е модерно така.“

Изведнъж Мама се навежда към мен и тайнствено прошепва: „Пък може Велизарчо да НЕ харесва момичета!“ Тръпки ме побиват от гласа ѝ. После продължава с нормален глас:

„А Татко ти се сърди! Все вика, че много съм го разглезила и затова момчето ми не ставало за нищо. Представяш ли си??? Ей така, в очите ми го каза!!! После каза, че е време да го направи мъж, натовари ме на колата и ме върна вкъщи. Не даде да взема Велизарчо с мен. И сега отива в командировка и ще го остави сам на вилата без телефон, без храна и вода. Та, обадих се на бай Киро и му казах, че съм много, много, много притеснена. Отидох при него и го помолих тайно да даде на детето малко пари, няколко буркана със сланинка за подсилване, и баница.

Не знам татко ти откъде е разбрал, но откачи. Развилня се!

Изгони бай Киро и каза, че ако разберял, че пак говоря с него, щял да го взриви! Забрани ми да говоря за него и да идвам на вилата.“

Мама изведнъж спира да говори, става и светва лампата. „Стига, приказки! Имам работа! Няма да му ходя на вилата, ама поне свястна храна мога да пращам на детето си. Няма да позволя да ми го умори от глад. Обадѝ се на Гошо да дойде, той ще им я носи два пъти в седмицата.“ Мама пуска телевизора да гърми, после като хала влиза и оправя в спалнята, в хола, в банята и тъкмо започна в кухнята да трака с чиниите и тенджерите, на входната врата се звъни. Отварям – Гошо.



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ