Епизод 84
„Мило, честно да ти кажа, и досега не съм сигурна дали е правилно да знам какво е в моя род и дали да го разправям. Ами ако събудя някой ядосан дух? Мама винаги ми е казвала да не пипам скелетите в гардероба, за да не си навлека неприятности. А и там миришело на нафталин.“ Спирам да говоря и си пийвам от розето.
„Елица, като спомена гардероба, откакто го сглобих нито веднъж не сме правили секс вътре. Довечера ще пробваме! Няма страшно! Най-много и нас да ни превърнат в скелети, хахахах! Разказвай нататък.“
Не разбирам точно какво ми казва Гошо, но незнайно защо, се успокоявам и продължавам да разказвам.
„Годините около 1944 г. са били много тежки за прабаба Еленка. Прадядо Йонас заминал на война и загинал.
Малкият им син години наред боледувал и умрял от туберкулоза. Комунистите ѝ взели всичко, останала само къщата. Алексей и Ефросинка помагали на майка си, колкото им позволявали силите. А тя имала несломим дух и никога не се отчаяла напълно. Когато поизраснали, ги пратила и двамата да учат в Бургас. Тя самата едвам можела да чете, но смятала, че образованието е много важно.
Алексей станал моряк. Баба Ефросинка успешно завършила основно училище и започнала гимназия, но на 16 години се запознала с дядо Величко и ученето изостанало. Той бил веселяк, хубавец, от Пловдив. Незнайно какво го довело в Бургас. Показа ми снимката от сватбата им. Бил е висок, с големи тъмни очи. Стреснах се колко много приличам на баба като млада! Баба забременяла с леля Евдокия и тогава се оженили двамата. Живели под наем в една пристройка. Дядо работел, каквото намери. Бил сръчен, но нещо не можел да се задържи за постоянно на работа. Мисля, че е имал слабост към пиенето. Като се родили три деца, им дали жилището в квартал Славейков, където сега живее леля Елисавета.
Леля Евдокия била много ревливо бебе. В първите месеци почти не спяла, искала само да я носят на ръце.
Мама е с четири години по-малка от нея. Като поизраснала и тя, баба Ефросинка започнала да ходи на работа, понякога се налагало да ги оставя двете сами в къщи. Леля Евдокия се грижела за майка ми, палела печката и топлела яденето, перяла. Баба всеки път треперела да не намери дома овъглен. Понякога през зимата идвала майка ѝ да им помага. Две години след Мама се родила леля Елеонора. По това време вече имало детски ясли и няколко месеца след раждането ѝ я дали там. Баба се чуди дали от това не се е повредила, че и досега си няма семейство и е станала доктор по ботаника.
Исках да ми разкаже за дядо Величко. Никой никога не говори за него. Питах я как е умрял. Знаех само, че я е оставил рано. Не ѝ се говореше много. Каза ми, че била бременна с последното им дете – леля Елисавета. По това време той започнал повече да си пийва. Подхлъзнал се върху леда на улицата през зимата, ударил си лошо главата в ръба на тротоара и умрял от мозъчен кръвоизлив. Ужас! Не знам какво ѝ е било, и не ми се иска да знам. Сама, с три деца и четвърто на път. Добре, че е била майка ѝ. Тя дошла от село в Бургас, за да ѝ помага. По-големият брат на дядо Величко от време на време им давал пари.
Най-малката, леля Елисавета, създавала много ядове на баба.“
„Коя беше леля Елисавета?“
„Майката на Неделчо. Още в началните класове бягала от училище, биела момчетата. Учителките постоянно се оплаквали от нея. И тогава баба решила да я прати на село. Това ѝ се отразило добре. Харесвало ѝ да обикаля в гората с двете козички на прабаба Еленка. Научила се да ги дои, да домакинства, да цепи дърва. В селото не бягала от училище. Но била много сърдита на майка си, задето я е пратила там. Според баба и досега ѝ се сърди за това.
Мило, ти ми липсваше, едвам издържах в селото. Трябваше да спя вечерта на един от онези железни кревати със скърцащите пружини! Не можах изобщо да мигна. Но май си струваше. Никога не съм си мислила, че лелите ми някога са били бебета, увити в пелени, а като деца са правили пакости! Много е странно! И колко е бил труден животът тогава. Каза пак да я питам, ако ме интересува нещо. Можело и по Viber. Тя много добре се оправя с таблета! Опасна работа е!“
Гошо се смее. Сещам се за нещо, което ми каза Магьосника още в началото, някаква мисъл на Конфуций: „Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до пътя.“
„Мисля скоро да отида и до селото на Татко. Там живее неговата сестра. Тя сигурно ще се съгласи да ми разкаже за тяхната рода.“
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
