Епизод 10
Шефът е организирал обучение след месец. Супер неподходящо е. През есента имам най-силните паник атаки. Направо откачам. Мотаят се някакви психологически кифли из офисите. Явно са обучителките. Вчера раздаваха тестове. Смях се със сълзи. Гошо пожела да го попълни вместо мен. Голям майтап падна. До петък да сме го предали. Предадох им го още във вторник. Сега киснат при мен. Шефът иска да им отговарям на въпросите и да не се заяждам. Не знам как да стане… Въпросите им са смешни: „Доволна ли сте от заплатата?“ – ХА, ха! „Имала ли сте конфликт с колеги през последния месец?“ – Ха, ха! „Разбирате ли задачите, които изпълнявате в работата си?“ – Ха, ха! Пълен абсурд. Преди няма и час се карах на Протежето. Така и не се научи да работи с ксерокса. Казах ѝ, че е същото като с пералнята – и в двете има барабан. Това конфликт ли е?
Защо психологическата кифла смята, че с тая оранжева рокля е много интересна? Всички я зяпат като извънземно
Тъпите въпроси продължават. Много се изнервям! Започва да ми става задушно. Тоя оранжев цвят ми се размазва пред очите. Ако си прехапя езика, може да успея да не се заяждам. Гошо ми е казвал, че ако си прехапя езика, може да се самоотровя. Сигурно е някоя от тъпите му шеги, но все пак, не смея. Изпотяват ми се дланите. Прилича на тиква с оранжевата рокля. Прихвам да се смея! Естествено, Шефът веднага цъфва. „Ааа, добре се разбирате! Елица е най-ефективният и креативен служител, сигурно сте го разбрали от интервюто!“ Изнасят се, бъбрейки колко съм креативна. „Още не съм отговорила на всичките им въпроси!“ Шефът ми се усмихва накриво и ги побутва към неговия офис. Тъкмо ставам, за да уточня (за себе си) защо така бързо ги отмъкна и телефонът се раззвънява: „Мила моя мамо!“ Все забравям да сменя звука. Дали да вдигна, или да си доуточня защо Шефа прекъсна МОЕТО интервю? Мама ще звъни, докато не вдигна… Кифлите ще са тук още поне седмица… Вдигам. „Здрасти, мамо! Нали ти казах, че аз ще ти се обадя, имах важна среща…“. „Обади се леля ти от Бургас. Неделчо искал да се ожени за оная от Меден рудник. Леля ти откачи и иска да ходи да ѝ оскубе косата. Все едно като я оскубе, Неделчо ще се откаже да се жени! Иска да идем двете с тебе да помогнем. Сигурно така по-бързо ще я оскубем… Не знам, измисли нещо!“ „Мамо, не мога! Имам толкова много работа, ще имаме обучения, семинари, абсурд…“
Опитът ми да се включа в разговора е напълно неуспешен, както винаги
Отказвам се и оставям мама да говори. Накрая казва, че ще отиде с Вельо. Супер! Двете майки с двамата си синове ще скубят косата на горката жена. Дано да я откажат навреме, за нейно добро.
Усещам леко главоболие, но се търпи. Знам си болкоуспокояващото. Работа! Отварям си таблиците и изключвам целия скапан свят. Не съм чула нито Протежето, нито Стажанта, като са ми казвали, че било време за обяд. Оранжевата рокля идва отново. Този път не ми е смешно. Даже ми е приятно – не дай Боже! Ченето ѝ провисва, докато ѝ обяснявам „в какво се състои работата ми“. Това е готино! Мама пак звъни. Пропускам я. Гошо звъни. И него пропускам. Снощи беше опържил кюфтета. Посрещна ме с пържени кюфтета, лютеница и бира. Веднага разбрах, че и секс ще правим по-късно. Толкова бях скапана, че не се сетих да откажа. Става тихо. Оранжевата рокля ми е задала въпрос и чака отговор…. „Не съм сигурна!“ „Не сте сигурна дали работата ви носи удовлетворение?” „Ааааа за това съм сигурна…“ Минават още два часа. Не знаех, че мога да говоря толкова! Кифлата ми прави някакви неща, които не разбирам. Дали всички психолози са такива? Сещам се за Магьосника. Отново! Само веднъж съм го виждала, пък се сещам за него! Там ми беше някак леко! Както сега…
Става тъмно! Гошо пише, че ще ме чака долу пред офиса. Да сме минели през неговия апартамент. Майка му оставила пет буркана с лютеница. Тъпо ми става, че ѝ е дал ключ. Но всъщност, мама също има ключ от моя апартамент.
Продължавам да си мисля за Оранжевата рокля и Магьосника. Гошо пуска телевизора. Цъка каналите. Изнервям се, поне да спре някъде. Казвам му го, но май не ме чува. Или се прави! Все ми е едно. Излизам на терасата и паля цигара. Не спирам да мисля…
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
