logo
5-минутно четиво

Палачинки без паник атака. Епизод 53

Епизод 53

Епизод 53

Закъснявам…. Седем и половина е, а аз още бърша зехтин от пода. Краката ми джвакат в мазното петно и вече съм сигурна, че завинаги ще остана мазна. Успя да изтече цялата бутилка….. Гадост! Знаех, че ще стане мазало в момента, в който ми се изплъзна от пръстите и елегантно се сцепи върху плочките. Зехтинът се разля като нефтено петно в океан. Зле ми е! Готова съм да се тръшна с паник атака. Всичко ми е налично – сърцебиенето, виенето на свят, треперенето на ръцете и гаденето. Крещя на Гошо да дойде да направи нещо… Носи ми кофата и парцала от банята, праща ми въздушна целувка и излиза. Кипва ми отвътре от тази липса на отношение! Правя гневно движение, подхлъзвам се и сядам на пода в центъра на мазното петно от почти литър зехтин………………

Всичко се случи, защото реших да го изненадам с палачинки!!!

Фръцлите в офиса постоянно си разменят рецепти за палачинки и кексчета… Заразиха и останалите. Непрекъснато ту една, ту друга носят някакви сладкиши. Накъдето и да погледнеш, всеки нещо дъвче. Шефът се оплаква, че е надебелял, ама сутрин идва и първо гледа какво са донесли. На последната среща по женски Протежето донесе торта с праскови и каза, че сама я е направила. Не ѝ повярвах! Беше убийствено вкусна! Едва се сдържах да не си изям цялото парче. Деската си изяде нейното и остатъка от моето. Ужасно несправедливо е, че яде толкова много, а не ѝ личи! Било заради тичането след децата и мъжа. И на нея не повярвах. Ядосах се и излязох! Докато вървях, изведнъж си спомних за мамините палачинки. Най-любимото ми нещо за закуска! Щом Протежето успява да направи ТАКАВА торта, едва ли е толкова сложно да направиш палачинки. Веднага намерих рецепта за полезни палачинки със зехтин…

Докато седя в локвата, се сещам за една статия, че псуването имало терапевтичен ефект.

Започвам тихо да просъсквам всички псувни, които съм чувала в живота си. Отначало трудно ми се получава. Доста бързо се изчерпват, но не се предавам и ги започвам отначало. Минавам на английски. След това се сещам за няколко сръбски филма, които гледах с Гошо. Ей това се казва творчество! И наистина помага! Събирам сили да продължа да бърша- Зехтинът сякаш е разтворил пода. Колкото и да бърша, продължава да е мазно. Обаждам се на шефа да му кажа, че днес няма да дойда в офиса и ще работя от къщи. Успявам да кажа едно изречение, в които не се съдържат неща за майки, производители на зехтин, бутилки и мазни петна. Безсрамно ме пита дали знам колко е часът! Естествено, че знам! Да не съм малоумна!? Не мога да му затворя…. Пръстите ми се хлъзгат по скапания дисплей. Още дълго чувам дрезгав смях, сякаш от отвъдното. После спира и става тихо. Пробвам пак сръбския, като от време на време вкарвам английски акцент. Изтощена съм и коленете ме болят. Също и главата, ръцете, кръста.

Устата ми е пресъхнала. Сигурно от новооткрития речник.

Телефонът пък не спира да звъни. Протежето два пъти, защото не разбрала къде е файлът с новото разпределение на бюджета. Тук е вече от година! Това, че е влюбена във Валери, не е никакво извинение. Пробвам върху нея част от сръбския репертоар, освежен с лондонски акцент. Деската звъни, за да потвърди петъчното събиране по женски – нея само я пращам по дяволите, и на майната ѝ също… Гошо звъни, за да пита докъде съм я докарала. На него му изреждам ВСИЧКО! Той се забавлява, което ме вбесява още повече! Мама също се отчита – три пъти. Два пъти не вдигам. В десет часа тя идва! Избърсва всичко до блясък за няколко минути. Бясна съм! Откъде да знам, че като се посипе брашно, мазното попивало…. Поне всичко минава без паник атака.

Мама е донесла обяд. Съвсем се успокоявам.

После кротко сядам да работя, но усещането, че пръстите ми са мазни остава. Миризмата и вкусът също остават.



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива