logo
5-минутно четиво

От гледна точка на Космоса. Епизод 52

Епизод 52

Епизод 52

Организацията е на Гошо. Казва ми, че има специален повод и иска да го празнува в тесен кръг. Не иска да каже къде. Било изненада. Напоследък не спира да ме изненадва. Да поканя само хора, с които ще ми е приятно. Веднага казвам на Деската. Става ѝ супер смешно. Казва, че съм изглеждала много притеснена. Ами как да не съм! Представям си как ще поканя Рени и Стивън и ще ни заведе в „Халбите“… Все пак ще ги поканя. Тук са само за два дена. Не мога да изпусна да видя Рени бременна, на живо. Кого още? Сещам се само за хора, които са ми неприятни. Те са стотици! Хиляди! Отиваме с Протежето за кафе до барчето и си обменяме клюките за деня. Тя напоследък не ме дразни много. Даже ми харесва да си разговарям с нея. Изведнъж се чувам да казвам „В петък ще ходим на ресторант. Искаш ли да дойдеш?“ След което няма как да се върна назад. Има такива моменти в живота ми. Няма как да я откажа сега, ако се съгласи. Дано да не се съгласи. Съгласява се! Какви ги свърших пак…

Странно е, че не сме в пицария. На тераса сме, с бели покривки, с красиви чаши и прибори, с първокласно обслужване, модерен интериор със стъкло и избелена дървесина, с панорама на половината София!

Наистина съм изненадана. Само с Гошо сме засега. Толкова ми е приятно!

Иска ми се никой друг да не идва и да сме си двамата. Няма начин. Десет минути по-късно се появява Протежето. Нагласила се е. Пак подхващаме офис клюките. Аз всъщност не знам много за нея. Знам, че е завършила НПМГ. Живее при техните в Надежда, има по-голяма сестра. Няма гадже в момента. Предполагам, че е имала някакви, но май не е ставало дума за тях. Странна птица е тя. Как се промъква под кожата! С това тихо, мъркащо гласче, с меките, котешки движения, с големите топли кафяви очи. Наистина е странно, че няма гадже. А е и млада, на 26 е.

Пристигат Деската, Нечко и Валери, на Гошко старото приятелче. Засекли се в асансьора. „Валерко“ е с полукъси панталони с няколко чифта джобове и сандали. Виждат се косматите му крака. Настръхвам цялата. Поръчва си „Шуменско“. Гошо си слага дебилната усмивка и започва да се хили, както винаги с Валери. Имало играта „Убиец“, на която сме били играли като деца, онлайн. Валери бил супер зарибен. Беше го хванала една мадама преди две години. Добре му се отрази. Започна да се напива само веднъж седмично и да си сменя дрехите. Намери си работа в Естония. Остави Гошо на мира за известно време. Не знам какво стана след това, но ето го пак в изходно положение. Безнадежден случай! Появява се Рени.

Крайно време беше Валери да престане да е център на вниманието.

Рени изглежда по-млада с двайсет години. Сега е в четвъртия месец. Вече си личи. Коремчето много ѝ отива. Облечена е с приятна макси рокля на ситни плисета, с абстрактен мотив. Прегръщаме се. Гошо е възхитен. Казва, че като забременея, трябва да съм като нея. Доста нахално! Стивън е като залепен за нея, не сe отделя на повече от половин метър.

Става късно. Алкохолът си казва думата. Разговорът се прехвърля към служебни неща. Лош навик, но някакси не успяваме да се абстрахираме от тях в личното си време. А като пийна, все на това ме избива.

„Гостите за събитието пристигат другата седмица. Според него пак аз трябва да се занимавам с всичко. Беше обещал да наемат ивент мениджър, но „не могат да намерят подходящ“. Не стига всичко останало, сега ще трябва да дундуркам разглезени програмисти-звезди! Предишният път двама ми се изгубиха в центъра на Пловдив. Намерихме ги петнайсет минути по-късно, разплакани… Нямал доверие на друг за това! Направо съм бясна! А за фръцлите – нямам думи! Да, фръцли, това са те!“

Нечко се намесва: „Ей майни, я си представете как изглежда това от гледна точка на Космоса. Едни мънички-мънички фръцлички, по-малки от амеби, какви ти амеби, дори не са и като молекули!“

„Прав си, Нечко! Душа, ами остави го тоз хайванин. Само те ядосва. Да знаеш, че пак ще ти предложат да станеш шеф на отдела. Моля та, моля та, тоз път недей отказва!“ – Деската се смее, но очите ѝ гледат сериозно. – „Ако пак откажеш, аз ще напусна.“

„И аз!“ – изведнъж се обажда Протежето. Тази вечер изненадите не спират! Поглеждам я в очите, сякаш я виждам за първи път. Трудно ми е да повярвам, но изглежда, че говори сериозно. Тя отклонява погледа си встрани от мен. Поглеждам и аз натам. Гошо е коленичил до мен и държи затворена кутийка…

Е, такава изненада изобщо не очаквах! Досещам се какво е това! Вътре е моят пръстен от бяло злато с голям розов камък! Вълна от щастие ме облива. Моят герой! Моят прекрасен брадат програмист! Колко те обичам! Всички гледат усмихнато в очакване.

Той казва: „Елица, моя любов, съгласна ли си да се омъжиш за мен?“.

Отваря кутийката. Вътре има пръстен от РОЗОВО злато с МАЛЪК ЧЕРЕН ДИАМАНТ… Отново ме облива вълна, този път на разочарование. Вземам пръстена и го гледам. От гледането нито златото става по-бяло, нито камъкът по-голям и розов. Опитвам се да се овладея. С огромно усилие на волята принуждавам веждите си да не се сключват. Дишай дълбоко, дишай! Очите ми се навлажняват от усилието. Гошо ме гледа в очите. Всички ни гледат, и от съседните маси също. Не знам колко време минава. Може би са секунди, но ми се струват като векове. Сякаш съм оглушала, нищо не чувам. А може би просто всички мълчат. Целият Космос мълчи.

Казвам „Съгласна съм, Гоше“ и се усмихвам.

Постепенно всички си тръгват от ресторанта. Оставаме Гошо и аз. На ръката ми е пръстенът от розово злато с черен диамант. Не е моят пръстен, и все пак е моят пръстен. Подухва свеж вятър. Мирише на липи. Грее пълната луна. Гошо ме е прегърнал и нищо не казва. Чувствам се щастлива и объркана. Не съм сигурна, дали това съм аз. А и от гледна точка на Космоса няма никакво значение.

 

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива