Статистики сочат, че 30% от трудностите при зачеване се дължат на психологически инфертилитет.
Проблемите със зачеването нарастват все повече в нашето съвремие. В нeмалко от случаите се касае за органичен или генетичен проблем. Съществува обаче и понятието “психологически инфертилитет”. За да бъде обобщена такава диагноза, е важно да бъдат изключени всякакви варианти за физически причини за безплодие и стерилитет и при двамата партньори. Оттук нататък психологическите причините биха могли да бъдат разнородни и се изследват индивидуално. Едно е сигурно – когато душата страда, това оказва влияние на тялото!
Най-често срещани причини за психологическо безплодие са:
- Сексуално насилие в детството или зряла възраст;
- Травмираща семейна среда в детството, конфликти между родителите;
- Интроекти, свързани с трудностите на майката при бременността, раждането и отглеждането на дете;
- Вярвания, че жената спира реализацията си със забременяването и раждането;
- Когато жената, независимо от възрастта ѝ, емоционално се преживява все още като дете;
- Страхове на жената (нещо лошо ще се случи с нея или с бебето), страх от смъртта;
- Неподходящ партньор, връзка на съзависимост с партньора;
- Хранителни разстройства, страх от напълняване;
- Стрес на работното място;
- Егоизъм – когато жената смята, че детето би ѝ отнело свободата и личното пространство;
- Безотговорност – когато жената не е способна да поеме отговорност за износването, раждането и отглеждането на дете.
Най-често срещани причини за психологически стерилитет при мъжете са:
- Неувереност и ниска самооценка, които пораждат съмнението, че мъжът би могъл да изпълнява ролята на глава на семейството;
- Травмираща семейна среда в детството, конфликти между родителите;
- Ниски доходи и липса на мотивация за професионално развитие;
- Стрес на работното място;
- Безотговорност – когато мъжът не е способен да поеме отговорност, че е станал баща, а желае да излиза с приятели и да се весели по ергенски.
Гореописаните причини за психологическо безплодие и стерилитет са твърде общи и само набелязват къде би могъл да се крие проблемът. При всеки случай причините са индивидуални и специфични, като изследването им предполага време и търпение. Става въпрос за дълбоко несъзнавани процеси. Психологическият инфертилитет се лекува с качествена и дългосрочна психотерапия.