Епизод 54
Георги смята, че щом апартаментът не е мой, няма нужда да го чистя основно и да си спретна някоя паник атака. А и Деската казала, че може би ще го продава. Не разбрах дали го мисли сериозно. Какво очаква? Да го докарам като в неговия бардак!? Няма как да стане. Просто го мързи. От два часа се разправяме как ще разпределим задачите. Държа прозорците, банята, кухненските шкафчета, праха и меката мебел да блестят. Няма нужда да е като в аптека. Поне не като в голяма аптека. Според него е толкова чисто, че можел да яде от пода. Представата ме потриса. Представям си хлебарки на талази, втурнали се за трохите, останали след Гошо. Брр! Хлебарките разнасят болести, киснат и се размножават в каналите. Леко ми се вие свят. Отсичам! Прозорците, шкафчетата, праха и мебелите поема той. Аз отивам в банята. Не било честно разпределението.
Мрънкането е толкова оглушително, че от изненада се съгласявам и започвам в кухнята.
Мама звъни. Четиридесет минути се опитвам да кажа, че чистя цялата къща и нямам време. Никакъв резултат. „Еличке, след две седмици ще ходим на гости у леля ти Елисавета. Защо не дойдете и вие с Гошето? Не съм го виждала от миналия месец. Брат ти ме пита за него. Някаква програма свали и сега компютърът не пали. Баща ти даде хиляда лева за тая машинка и няма да е доволен, че не пали.“ „Мамо, нека Велизар се обади на Георги. Не мога да предавам. А и сега нямам време.“ „Да дойда да помогна, а? Ще стане по-бързо…“ „Не, мамо, ние тъкмо приключваме.“ „Тогава защо не можеш да говориш, щом приключвате? Опитваш се бързо да затвориш, а аз не съм ти казала още най-важното. Леля ти Елисавета…..“ „Мамо, някой звъни на вратата, ще ти се обадя по-късно.“ Изтощена съм! Отварям бира. Гошо чува звука и разцъфва. Разделяме си я! Още не съм разкарала щъкащите хлебарки от Въображението си. Въоражавам се с белина в едната ръка и четка в другата и влизам в банята. Обожавам миризмата на белина!
Георги лежи по гащи на дивана. С лаптопа.
Не знам кой му звъня – дали някой от офиса или Велизар. Минавам да видя какво е свършил. Би трябвало да съм доволна. Всичко блести като от реклама за почистващи препарати. Имам леко сърцебиене. И тялото ми леко трепери. Мисля, че няма да стигна до паник атака, но не мога да бъда сигурна. Борбата с гадинките в главата ми е жестока и все още се води. Не мога да спра да си ги представям из цялата къща. Гошо се забавлява. Добре, че не се вързах, че ще помага кой знае колко. Деската трябва да ми е благодарна. Грижа се за апартамента по-добре, отколкото тя. Дали наистина ще го продава? Ще я питам в понеделник. Съвсем скоро ще се изнеса. Ще си чистя моя апартамент. Дали да не вечеряме навън? Не! Достатъчно пари дадох за белината и другите препарати. И колата заредих. Как се стопи тая заплата? За нищо не стигат вече. Може би Гошо е прав, че ако живеем на едно място ще е по-евтино. При него не мога! Пълна мизерия! Сменя чаршафите само, ако ще преспивам. Тоест веднъж на шест месеца. Всичките си роднини посреща там.
Все със същите чаршафи. Банята е неизползваема.
На балкона държи кисело зеле…. Изключено! Ставам много тревожна, когато съм там. На ръба на паник атаката съм всеки път.
Мама идва и носи риба. „Леле, тука е стерилно като в операционна“ „А, нищо особено. Пуснах набързо една прахосмукачка“. „Що не дойдеш и у нас за една прахосмукачка?” Гошо спи на дивана. Както е по гащи. Дано не се сърди, че мама го е видяла така. Леко затварям вратата. Ще ѝ разкажа за дилемата с жилището. Тя винаги дава най-добрите идеи. Не знам какво бих правила без нея. Георги се чува с неговата майка всеки ден, но я вижда само на празниците. Сигурно ще умра, ако не виждам мама три-четири пъти в седмицата. Очертава се приятна вечер. С риба, салата, ще ми разкаже за леля Елисавета. Той си спи в хола. Всичките ми любими хора са наблизо. Какво повече да иска човек?
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
