Епизод 55
Миналата седмица мама донесе Цветята. Точно тези “стопирали паника в момента на започването.” Нищо не разбрах! Уточняването отне три часа нагледно и подробно обяснение. По тази причина днес с Гошо и мама сме на пазар за пръст и саксии. Скараха се още преди да се качим в колата. Едва ги разтървах. И за да няма обидени, аз избрах в кой от хипермаркетите да отидем. Гошо кара. Кисел е. Тишината в колата е толкова плътна, че може да се отреже парче от нея. Дори радиото отказва да се включи. Разказвам виц, на който се смея сама. После разказвам как вчера на Протежето се цепна цепката на полата, докато се качваше по стълбите в офиса. Пак се смея сама. Плахо чукам на вратата на Въображението за някоя идея. Тишина! Свивам рамене. Както искат!
При празен паркинг Гошо спира колата на място за трима. Казвам му го. Не ме отразява!
В магазина мама живва. Бързо започва да пълни огромната количка, която Гошо бута. Четири малки саксии, две големи, три кашпи, 20 кг пръст за цветя, обогатена с тор, отделно тор – 2 кг. Гошо се заяжда, че нямало нужда да се купува, той можел безплатно да осигури лайната – наведнъж. Мама се прави, че не чува! Продължава да слага в количката. Ръкавици, някакъв инструмент за дупки, мини гребло, фонтан, пръскалка…. Количката става все по-тежка. Забавно ми е. Борбата помежду им продължава, но мълчаливо. Никой не отстъпва. Мама обаче не е свикнала да губи. А Гошо може да мълчи с години. Въображението предлага да залагаме. Аз залагам на мама! Въображението избира Гошо. Естествено!
Нещата се трупат едно върху друго и всичко започва да виси заплашително като наклонената кула в Пиза.
“Цветята, Еличке, се поливат три пъти в седмицата. Сега, като ги засадим, ще ги подредим по определен начин на терасата. Инструкторката по йога каза, че най-добре е да се оформят като мандала. Ще стане идеално. Винаги, когато усетиш паника, ще заставаш в средата на мандалата. Ароматът и цветовете на цветята и кашпите действат. Може даже да се медитира. Ха, говоря за медитиране, а отсреща има килими. Ела да ти изберем някое красиво килимче, на което да си медитираш. Като на молитва! Как кой ще пренесе всичко това?! Нали с нас върви МЪЖ. Ти какво очакваш? С тая дискова херния?! А на теб ти предстои бременност. Не можеш да вдигаш тежко.” – казва мама, като фиксира Гошо с поглед. Сещам се за Медуза Горгона, дето вкаменявала с поглед. Георги също се сеща – избягва да гледа към мама.
На касата мама не спира да говори.
Задава двеста въпроса на касиерката, която отговаря на всичките. Зад нас се образува опашка. С Гошо се изнасяме бързо. Колкото ни позволява количката. Сметката ме вкисва! Толкова пари дадохме на Халкидики за десет дена. Сега същата сума я даваме за тъпотии! Не мога да гледам цветя! Нито време имам, нито им разбирам. Не мога да запомня кое след кое се полива и кога се плеви. Да идва тя да си ги полива. Защо изобщо се навих? Никъде не съм срещала, че паниката се лекува с цветя. Ще попитам в групата. Може някой да е чувал. Докато мама е още далече, Гошо казва, че ей сега се сеща, че днес е на работа. Даже вече закъснявал. Щял да ни остави пред блока, вземал си колелото и отивал към офиса. Питам го кой ще качи тия тежести до горе. На мен ми предстои бременност. Казва да извикаме Велизар. И без това имал нужда от раздвижване. “Ти ли ще го кажеш на мама?” “Какво да ми каже?” – пита мама. “Гошо е на работа и вече е закъснял. Да повикаме Велизар да помогне.” мама не отговаря.
Не мога да повярвам! Наистина спира колата, взема си колелото и отпрашва. Стоим с мама на тротоара пред блока с отворени усти.
Звъня на Вельо да дойде. Казва – след десет минути. Седим в кафенето до блока. Десет минути е равно на час и половина. Все едно! Денят така и така е съсипан, Гошо ще е сърдит през следващите седмици, мама също, цветята ще увяхнат, а паниката си остава. Въображението чука. Едно на нула за Гошо. Иска си залога! Да го оставя да си пофантазира за Енрике Иглесиас. Хм! Съгласявам се! Обаче довечера. Сега ще пресаждаме с мама цветя.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
