
Епизод 56
Иска ми се да го сритам! Откакто се сгодихме, не мога да го позная. И преди не го разбирах за повечето неща, но си казвах „Все пак е програмист.“ Но сега… направо не знам. От една страна, нещата, които започна да прави, ми харесват. От друга, ме подлудяват. Има много признаци, че нещо не е наред. Първо. Взе да си купува маркови дрехи. Модерни! Изхвърли си всичките широки панталони и черните тениски с “нърдовски” надписи и картинки на анимационни герои. Купи си нов телефон и го носи без калъф!!! Колко пъти съм му казвала, че калъфът е грозен. Никога не ме послуша да го махне. Обясняваше ми с часове защо технически е изключително важно телефонът да е с калъф и как горкото устройство няма да се чувства добре без него…
Заведе ме в един златарски магазин и ми предложи да си избера обеци. Като погледнах цените, лошо ми стана! Измърморих нещо неясно и го задърпах да излизаме. Бижутата действително бяха много красиви и нежно изработени, точно каквито харесвам. Но 2500 за едни обеци???
Да беше само това. Но има и още! Започна да ме командва!
Например, онзи ден ми каза „Донеси ми бира.“!!! ?!?!?! Как така?! И го каза с един такъв спокоен тон, сякаш това е най-нормалното нещо на света! И още по-изненадващото е, че аз му занесох!!! Май дори съм по-учудена от себе си. И не само, че му занесох, ами и мезета наредих в една чинийка. Преди ме питаше в кой ресторант искам да отидем. Сега казва „Сядай в колата, тръгваме.“ и често въобще не знам къде отиваме. Питам го, той пуска музика и ми се усмихва.
Вчера му се развиках съвсем основателно, защото беше купил само два малки пакета влажни кърпички вместо три големи. Нямаше да ми стигнат дори до края на първия ден! А той изведнъж застана срещу мен и с много спокоен и твърд глас каза: „Мило, спри сега да викаш. Спри!!! Така. И си представи – ние двамата, как се караме. После си представи – хората в мола. Все едно ги снимат от дрон. Ти не можеш да си представяш такива неща, но пробвай. Все едно отдалече ги гледаш. После си представи всички хора в тоя шибан град. Пъплят като мравки. После си представи, тая държава. Всичките градове, градчета и села, с всичките им тъпи сгради и хора, и кокошки, и водни площи, и ниви. И целия шибан балкански полуостров с всичките камънаци и тракийски могили със заровени кокали, окичени със злато. И цялата стара шибана Европа с всичките франсета и белгийци и скандинавци и бежанци от Африка и всякаква гад. И цялата шибана, малка планетка, която някой е ритнал и обикаля, без въобще да знае накъде отива. И цялата шибана галактика, дето невинно си мига и светка, все едно винаги е Коледа. И цялата шибана тъпа Вселена, като един голям Балона се надува, или спада. Космоса. И сега ми кажи, от гледна точка на Космоса, колко е важно това, че съм ти купил две пакетчета влажни кърпички вместо три… “
Наистина спрях да викам в този момент.
Не защото нямах основание, а защото го каза толкова спокойно и уверено, че се обърках! И още нещо, изведнъж ми се прииска да му се хвърля на врата! Започвам да се притеснявам, че ако продължава така, като нищо някоя кучка ще му скочи на врата. Даже знам коя ще се метне първа! Онази русата, от Sales. Всеки път го гледа с мазни очички на събранията. А последните два пъти специално се беше нагласила с блуза с деколте до пъпа. Не че може да ми прави конкуренция на деколтето, макар че аз никога не си позволявам да се облека така в офиса. А и, честно казано, ако го направя някой ден, ще го обявят за празник тоя ден, хихих.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива