
Епизод 50
И така, мама засега няма намерение да живее във вилата, както и да освобождава апартамента. Просто ей-така се обаждам на една агенция. Казвам на Гошо, че утре сме на оглед. Не успявам да отговоря на нито един от въпросите му. „Просто искам да видя какво има на пазара.“ Според него не си струва. Идеята била тъпа. За първи път мама няма мнение. Два пъти я питам какво мисли. „Ами както решиш, Ели! То и ние с баща ти мислехме нещо, ама не сме го доизмислили. Вие си преценете с тия заплати дали можете да плащате наем. Или ще го купувате? Ние все с нещо можем да помогнем. Ами то и майка му на Гошо? Те нали също ще се включат. Да не си мислят, че така ще ви оставим.“ Много, много думи!
Апартаментът е на майната си. Наблизо има циганска махала. По-точно под балкона е! Песни и танци на народите – денонощно. Абсурд!
„За този наем и исканата от Вас квадратура, това предлага пазарът. Може би да си преразгледате изискванията.“ Гледам го агента и си стискам зъбите. Очаквам да ме стегне главата. Вдишвам, издишвам! Някъде от дълбините ми лумва огън. Ей-сега ще го изпепеля, само като си отворя устата. Не е честно! Апартаментът е страхотен! За това мечтая цял живот! Огромната тераса е невероятна! Масичка за кафе, три-четири стола… И голям чадър, че отгоре е само небе и слънце. По края ще наредя кашпи с някакви зеленини. Тия френски прозорци към терасата са уникални. Цялата стена е в прозорци. Малката подробност е в миенето им. Ще трябва със стълба. Опасно е! Все пак това е мъжка работа! Няма какво да го мисля. Гошо все казва да не се бутам, където нямам работа! Супер!
Само да не беше в тоя квартал!
Казвам на агента, че ще доведа и мама да го види. Тогава ще реша. Гошо ме пита кой ще реши – аз или тя! Гадняр! Пред агента ми задава тъпия въпрос. Не ми достига въздух вече. „Сигурно е от гумите, които горят под балкона.“ – казва Георги. Абе, какво им става? Всички са срещу мен. Какво съм им направила? Агентът взе да обяснява, че това всъщност не се е случвало досега, че цената е много под пазарната, защото не е в центъра, охраняем паркинг имало на два километра, а магазин на три. Гошо ме гледа с усмивката „Аз казах ли ти?“ Иде ми да му я изтрия от лицето. „Какви други апартаменти можете да ни покажете?“ „Както ВЕЧЕ казах, на тази цена и квадратура, само това! Цената е наполовина от най-ниските оферти!“ Тръгваме си!
В колата мълчим! По дяволите! Не искам да живея в апартамента на Деси. Нито в този на Гошо!
Отбиваме се в магазина. Лошо ми е! Оставам в колата. Гошо влиза да пазарува. Във Вайбър му пиша какво да купи. Пълнозърнест хляб. Праща ми среден пръст. Риба и мокри кърпички. Среден пръст. Масло – за ТВОЙТЕ препечени филийки. Сърце + целувка. Ароматни свещи. Среден пръст. Бира и макарони. Няколко целувки. Паля цигара, за да се успокоя. Трябва да има начин да си намерим нашето място! Само да не е след двайсет години. Мама и татко чак сега си купиха къща. Вярно, че е пълна съборетина, но мама е толкова щастлива. Вече почти не се прибира вкъщи. Пътува по половин час дотам и после обратно. Заради бай Киро! Първият етаж започва да прилича на нещо. Татко камина щял да прави. Чудя се на мама, защо постоянно мъкне Вельо със себе си. Изобщо не помага на татко. Купиха шезлонг да има къде да си опънеш краката и разбира се, Вельо го завзе и не мърда. Ще предложа на мама да го оставят в къщата. На него му е все едно! Нощем ще спи на шезлонга в средата на двора. Никой крадец няма да смее да влезе. Ще изглежда като труп на поляната. После полиция, обяснения, телевизия…. Иди се обяснявай! Гошо идва! Нахилен е! „Ели, имам идея! Оставяме само пазара вкъщи и ще те водя на едно място!“
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива