Епизод 51
Не съм сигурна, че искам да бъда изненадана. Огледът от сутринта толкова ме ядоса, че съм на ръба. Апартаментът е точно това, което искам. Мама отказва да дойде да го види. От един час я моля по телефона. Гошо започва да се вкисва, че ще изпуснем изненадата. Затварям! Ръцете ми треперят и ми се реве, но ще го преглътна. Обещавам си днес да не стигам до паника. Броя до 15, после от 15 до 1, усмихвам се, поглеждам към Георги с любов (веднъж ревах на любовен филм, в който актьорите се гледаха два часа, докато накрая единият умря, премазан от кола) и с меден глас го питам: „Къде ще ме водиш сега?“
„Изненада! Така и така сме си взели почивен ден, защо да не направим нещо наистина щуро?“
Въображението ми е притеснено. Най-щурото нещо, което прави Георги, е риболовът. Ако е бил в неделя за риба, после му трябва седмица, за да се възстанови от емоционалното сътресение, свързано с чакането и ваденето на пъстърва. Другото щуро нещо, което въображението ми подсказва, е яденето на суши. Леле! След това в продължение на месец разказва на всеки, който е успял да улови за слушател, какво е ял. В разговор думите му се леят по две на минута и петнайсет минути по-късно всички са изтощени. Виждала съм му бандата, с която пият бира зад блока. Като извадени от комикс. Няма да се учудя, ако всички са програмисти. Пият си бирата, мълчат си задушевно, от време на време мучат в един глас и се разбират чудесно! Другият вариант е още по-безумен. Например, виждат се на по бира с най-добрия му приятел Валери (вика му Валерко, а той на него – Гьорко?!). Харесват си някаква тъпотия и започват да я повтарят и да се хилят, и така с часове и дни, повтарят едно и също и им става все по-смешно.
Правилно е да ходи на психиатър!
Минаваме през цяла София. Гошо кара бавно… това ме изнервя! По честите клаксони наоколо разбирам, че и другите шофьори му се нервят също. Решавам да си мълча. Успявам да се успокоя. В края на крайщата, какво толкова може да стане? Все пак, тайно се надявам да ми хареса. Замислям се какво може да ми хареса. Нова рокля? Нови обувки? Сатенени чаршафи? Всичко това е по молове и магазини. Гошо прекрасно знае, че мразя тълпите. Кино? Нееее! Последният път си тръгнахме 20 минути преди края на филма. „Гоше, къде отиваме? Не издържам вече! Кажи!“ Поглежда ме хитро и се усмихва! Мълчи!
Седмицата в офиса беше кошмарна. Новите стажанти ме изцедиха! От университетите излизат пълни идиоти. Все по-неграмотни са! Не знам какво учат там, но имам чувството, че трябва да им преподавам „Основи на маркетинга“.
Не може да не знаят какво е „диверсификация“, „антитръстова политика“, „стратегически прозорец“.
Шефът очевидно всеки път си поръчва по опаковката, без да е проверил продукта. После ние да му мислим. Изключвам последното Протеже. Вече цяла година е тука! Успя да подготви първия си самостоятелен доклад. Предложих на отдела да го честваме с торта и бира. Деската вече го организира.
ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА!
Сигурно се шегува! Последно бях тук на 5. На раменете на татко! Бях ужасена от миризмата и гигантските твари. На въображението ми ченето му увисва. Не знам дали ми е ужасно, или смешно. Слизам от колата, а Георги вече е купил билети и ме чака на входа, ухилен до уши. Досмешава ме! „Гоше, облечена съм в костюм, как си представяш да се разхождам тук?“ Вдига рамене, хваща ме за ръка и ме повлича към клетката на лъвовете. Да ми покажел какъв лъв е! Прихвам да се смея! Може пък да излезе забавно! Въображението ми е сърдито. Никога не можело да предположи тая дивотия. Всъщност наистина е забавно! Ето, това е диверсификация, така може да го обясня на стажантите! Стискам му ръката и се оставям да ме изненадва. Днес няма да имам паники!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
