“Прибрахме с детето и баща й от вратата започна да ме рита, защото съм била оставила в стаята й отворено. После пред нея започна да ми удря главата. Дъщеря ми започна да вика да спре, а той ме повали на земята и започна да ме удря и рита. Главата ме боли и ми се вие свят… Ще умра ли? Много силно ме удря този път…, като излезна и се измъкна отивам в Съдебна медицина!
Гади ми се и трудно преглъщам. Болят ме челюстта и главата, виждам замъглено… Ако получа кръвоизлив?
Хванах автобуса и отивам…, то не се вижда нищо май, но като ходя от тръскането ме боли главата. Каза, че е удрял добре та да получа кръвоизлив и да се махна веднъж завинаги…
А детето само ме питаше дали съм добре, нали нищо ми няма… Милото ми дете!
И възможно ли е през нощта, както той казва, да получа кръвоизлив в главата?
Вие ми се свят и ми се гади. Главата не спира да ме боли. Одеве се разплаках и отзад се появи една гадна болка в главата. Дали е от ударите или са паник атаки? Като чета и трудно виждам или се местят буквите.
Страх ме е от него… Дъщеря ми не иска да ходи в тях – там да спи. Дали някой ще я чуе нея също за това?!
Където и да се пипна по главата ме боли – от ударите. Гади ми се. Продължавам да се паникьосвам, че ще стана по-зле. Отзад по врата също ме удряше…, и там ме боли. Като се наведа ми се гади. Имам чувството, че цялата глава ми е отекла от ударите.
Задрямала съм за малко. Събудих се, затварям очи и имам усещането за гадене. Устата ми е суха, лошо ми е. Страх ме е, че наистина може да ме е ударил някъде силно и да ми се случи нещо. Възможно ли е и кога трябва да отида на лекар? Страх ме е! Ами ако не са паник атаки този път?
Чета ужасни неща – че травмата на главата може да се прояви до седмица, защото хематомът расте, но предполагам, ако има такива опасност ще разбера. Това са паники и нищо друго!
Страх ме е, че сега ако заспя може да не се събудя. Много е тежко с такива мисли…
Като замаяна съм. Главата все едно не е моята. От сутринта ме боли. Одеве поспря, но сега пак започва да ме боли. Гади ми се. Наистина ли са паник атаки?
Много силно ми се гади, едвам издържам да не отида да повърна. Мисля, че и кръвното ми е високо… Той доста силно ме удряше. Може ли днес заради ударите да ми стане нещо? Наистина не ми е добре! Какви са тези паники?
Събудих се и ме е обзел страх. Защо пак се чувствам толкова зле? Пак ли се връщам към преди? Не искам пак да съм като преди. Тъкмо се бях почувствала по-силна и си бях върнала нормалния начин на вършене на нещата. А сега, заради този изрод, как се чувствам… Ще ми мине, нали? Какво да направя, за да ми мине?
От преди час много ми се вие свят, наистина много. Като си наведа ми се събира пода, като ходя се олюлявам. Не знам кръвно ли е…? Имам доста блед цвят. Като легна и ми се вие свят, като си затворя очите, също. Дали да извикам някой? Не знам дали ще заспя и дали ще се събудя …, мисля, че не са паник атаки! Много ми се вие свят!
Нищо ми нямаше до преди час…
Като си затворя очите ми става много зле. Гади ми се много. Мисля, че ще повърна. Паники ли са? Ще мине или нещо от недоспиването и ударите?
Понякога е ужасно! Много е мъчително и трудно за понасяне.”.
За домашното насилие можете да прочетете в статията от блога на ArhiEng:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това…ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
