“Тези дни нямах паник атаки и се чувствах добре, но…”

“Тези дни нямах паник атаки и се чувствах добре, но…”

Тези дни нямах паник атаки и се чувствах добре, но вчера много ми се събра и сега съм будна, уплашена, ядосана и тъжна! Не мога да заспя, не ми стига въздух и за това пиша, за да разкажа…, защото ми тежи:

В петък изпратих бащата на дъщеря ми да я вземе. След като имах доста натоварен ден, се прибирам и той започва от вратата, без нищо да съм казала:

“Е, как ни беше добре без теб…”.

Виждам, че е разпилял, но и че няма хляб и му казвам: “Ти ще тръгваш ли, защото ако да, ще имам две филии за мен, да не излизам?…”. Той ми отговоря: “Не, няма да тръгвам. Оставам, защото уикенда ме няма и за това, вземи хляб и отиди и ми вземи бира.”. Много се ядосах, защото искаше бира от едно далечно място. След като му обясних, че съм изморена и не ми се ходи, той ме започна: “Проста селянка си, аз се грижа за теб, на зъболекар те карам, а ти една бира не можеш да ми вземеш…”. Започна да ми вика и аз отидох… Върнах се и седнах да си отпочивам, а детето ми пускаше песни. По новините даваха за протестите, той стана и увеличи безумно много телевизора, защото не чувал. Малко след това й направи забележка да спре музиката. Дъщеря ми я спря и аз понечих да намаля телевизора, за да не гърми толкова силно, а той стана от дивана, хвана ме за главата и ме бутна на леглото. После ме изрита много силно в бедрото, от което много ме заболя. Той не за първи път ме рита там – в мускула и направо ми се схваща целия крак. После няколко дни ме боли много. Обижда ме: “Каква съм била.., ако станело нещо с детето в тази ситуация на протести, щял да ме смачка.”.

Тръгна си в събота сутринта, уж уикенда да прави колата си в Пловдив и ми стана ясно, че отива с жена си… Тя е от град близо до Пловдив и щом и ще нощува… Това много ме ядоса, защото ме удря, а какъв ми е всъщност на мен? Никакъв! А аз не мога да се освободя. Страх ме е, че ще съм сама и, че ще ме тормози.

Освен това, вчера ми звънят от работа. Първо – единия мениджър, след него и управителката ми звънна и тя: “Ама как така?”. Комуникация нямало… А аз сутринта в 6.00 ч. бях в работата, за да коригирам нещата и да направя забележка на момичетата, които са объркали. Поизморих се като цяло. И като за капак, в този ден няма на кой да оставя детето, освен на баща ми да я пази, докато се наспи и после да ми я доведе до работа. Звъни ми като е станала: първо – закуска не може да разбере дали да й направи, по-късно – кога да я води… Нищо не ставало от нея, искала да си гледа телефона, че явно никой не се занимава с нея и няма възпитание. Нищо не искала да яде… Направо побеснях и така му се развиках… Един път е дошъл за няколко часа и вместо да й се радва я увиква и й прави само забележки. И му го казах и използвах момента да му кажа, че майка ми идва и се напива в нас. А той каза, че обиждам майка ми и, че тя заради мен е така!

Прибрахме се с детето към 17ч., аз като парцал… Вратът ми е схванат, главата ми тежи. Легнах и съм задремала. Събудих се – ужасена и с една тъга…”.

За партньорите на страдащи от паник атаки също е трудно:

*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.

**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ