logo
За родители - съвети от психотерапевт

Модерният град и психичните проблеми при детето

От къде започват психичните проблеми при детето

Отглеждането на човешки деца е трудно. Винаги е било трудно, а в съвременния град е много трудно. Това обаче не поражда пряко проблеми при децата. Трудността поражда проблеми при родителите, които несъзнателно ги пренасят върху децата си. Градският живот е напрегнат и нездравословен, а за хората, които отглеждат деца това важи в още по-голяма степен. Какво се случва при родителите?

Първо. В съвременния градски живот децата им не са добре дошли.

Градската среда е изключително опасна за децата. Толкова опасна, че законът изисква до 12 годишна възраст те да имат възрастен придружител денонощно. Колите са навсякъде. Повърхностите са твърди – бетон, метал и стъкло. Пръстта е пълна с боклуци, много от които отровни, заразени, остри и режещи. Сградите са високи и падането от тях е с тежки последствия. И така нататък, и така нататък. Родителите са в постоянно напрежение в усилията си да спасяват децата си от съвсем реални опасности.

Децата и хората, които се грижат за тях, са затворниците на града.

Децата са шумни, мръсни, опасни за себе си и околните, опасни за имуществото, несъвместими с повечето дейности и места в съвременния градски живот. Кърменето, смяната на пелени, детските крясъци, плачът, цапането и безогледното посягане към чуждите вещи негласно се приемат за нарушения на реда и спокойствието. Ако се случват на места, които не са “предназначени за целта”, присъстващите се разстройват и или се правят, че не забелязват, или се опитват да го прикрият със смутени усмивки и реплики. И така, децата са обществено неприемливи, особено в първите си години. Това принуждава хората, които ги гледат, да стават отшелници, отхвърлени от обществото. Социалната изолация предизвиква у родителите много силни негативни емоции и напрежение.

Подходящите за деца места се броят на пръсти в милионен град като София. Дори в парковете. Хората, на които им се ражда дете, скоро се сблъскват с това. Голяма част от времето децата трябва да прекарват между стените на жилището. Това натоварва много психиката им, защото в жилището могат да пробват ограничен брой действия и потребността им от когнитивно развитие не се задоволява в достатъчна степен. Децата имат нужда да опознават нови неща. Това е много силно у тях. Те стават изключително раздразнителни, когато биват спирани. Скуката, намалените възможности за изследване заради “затворничеството” превръщат в мъчение живота на децата, а те – живота на родителите си.

Второ. Отглеждането на деца в града е много скъпо.

Скорошна сметка показва, че в Германия доходите, които майка на едно дете пропуска да реализира, защото не работи, възлизат на повече от 520000 евро. За три деца – на повече от 900000 евро. Директните разходи не влизат в тази сметка. В България вероятно сумата е различна, но цената е подобна.

При равни други условия жените, които раждат и гледат деца, по някои показатели са по-неизгодни за работодателя от останалите. На тях им е трудно да поемат задачи в извънработно време, отсъстват често, когато децата боледуват. Понякога не смогват да си набавят необходимите квалификации. След раждането на деца дамите със собствен бизнес често го закриват. Решенията, свързани с конфликта между професионалната кариера и грижите за децата, са източник на постоянно напрежение в семействата.

Образованието на децата е истинско състезание между родителите. Хората, които превозват децата си от един до друг край на града, образуват значителен трафик. Целта е децата да посещават по-реномирани училища и да усвояват допълнителни умения, които по преценка на родителите ще са им необходими, за да са “успешни” хора. И тук натискът и разходите са огромни.

Трето, но не последно.

Най-големите проблеми идват от постоянните промени в начина на живот и кризата на ценностите, които в големия град се усещат особено силно. Много родители откриват, че не искат и не могат да възпитават децата си, както те са били възпитавани. Но как, тогава? Не винаги върши работа просто да правят обратното. Подходите в раждането и отглеждането на деца, предлагани от науката, създават постоянни колебания как е правилно да се постъпва. От “баналните” Кога, къде, как и колко да спи детето? Кога, какво, как и колко да яде? Как да бъде облечено? до екзистенциалните Какво да му кажем, ако пита за смъртта, бог, социалното неравенство и други? Ако преди време е имало еднозначен отговор на такива въпроси, сега на всеки от тях има по много отговори, които влизат в противоречие помежду си. От всички страни към родителите се сипят разнопосочни съвети как да отглеждат децата “по най-правилния начин”. Това подкопава самочувствието им и ги държи постоянно неспокойни.

Изброеното дотук вероятно не изчерпва списъка с фактори, които предизвикват допълнително напрежение у градските родители. Но показва колко голям е натискът върху тях.

Какви са последствията?

Патологични психични и физически симптоми и заболявания. Най-често се отключват или влошават:

  • тревожни разстройства, в това число генерализирана тревожност, панически атаки, фобии
  • психосоматични прояви
  • депресии

Често родителите пренебрегват грижите за физическото, и особено за психичното си здраве, тъй като те претоварват и без това тежкия им график. Много често се стига до кризи в семейните отношения, които неизбежно рефлектират върху децата. Угрижените лица и тъгата на възрастните, проявите на грубост и насилие между тях дълбоко впечатляват децата, дори понякога да не си личи. Децата реагират със забавяне в развитието си, боледуване, тикове, кошмари, агресия, отказ от социален живот и други. И тогава родителите започват да ги водят при специалисти.

Проблемите при детето обаче винаги се пораждат от неразрешените проблеми на родителите.

Затова съветваме родителите при проблеми с децата да се погрижат преди всичко за себе си. В повечето случаи това е достатъчно. Психичното здраве и устойчивост на родителя в модерната градска среда е най-добрата инвестиция в следващото поколение.
В Архиендж предлагаме подкрепа и консултиране:

  • за бъдещи и настоящи родители
  • за малолетни и непълнолетни